Stronger Love

Глава 20

Глт на Меган

На Вики я вкараха в операционната и момчетата се появиха.

-Какво стана? Добре ли е?-попита Тайлър

-Не знам..-отговорих с насълзени очи -Вкараха я в операционната без нищо да ни казват.

-Спокойно всичко ще е наред.-казя Тайлър и ме прегърна

---

Часовете се нижеха, а никой нищо не казваше. Сестри влизаха и излизаха. Някои с кръвни банки, други с различни инструменти.

-Ние с момчетата ще отидем до бара и идваме.-каза Тайлър и го погледнах

Той дойде до мен и ме погали по бузата.

-Ако искаш се прибери и поспи. Останалите момичета са тук.-каза

-Нее. Ще остана тук.-казах

-Добре. Ние до 30 минути ще сме тук.-отвърна и ме целуна по челото

А след това с останалите тръгнаха. В този момент доктора излезна и отидохме с момичетата при него.

-Докторе, как е тя?-попитах

-Стабилна е за момента. За малко не я загубихме, но овладяхме ситуацията. Сега ще я преместят в друга стая.-отговори

-Ще може ли да я видим?-попитах

-Да, но може само един да я види за 5 минути. Трябва да си почива все пак. А утре ще може и някой друг да я види ако иска.-обясни доктора

-Добре. Благодаря ви.-каза той

-Няма за какво.-отговори и тръгна на някъде

След 10 минути Вики беше преместена в друга стая.

-Хайде отиди да я видиш, а ние ще се обадим на момчетата и да им кажем, че е добре.-каза Катрин

Кимнах и тръгнах към стаята. Отворих я и видях мъж пред себе си. Беше с гръб, но можех да позная кой е. Дерек.

-Върви си преди да те застрелям.-казах и хванах пистолета който беше на гърба ми

Той се обърна и ме погледна.

-Няма да я нараня.-отговори той

След което отново се обърна към Вики.

-Ще постоя още малко и тръгвам.-каза и си поех въздух

-Влюбен си в нея.-казах

-Влюбен? Хах не. Аз не мога да се влюбвам.-каза Дерек

-Говори тези глупости на някой друг. Личи ти колко си влюбен в нея. Имаше хиляда пъти шанс да я убиеш и не го направи. Въпреки, че знаеш, че семействата ви са врагове. Но ти не го направи.-казах

-Права си.-отвърна и въздъхнах

-Тръгни си преди момчетата да дойдат.-казах

Не знам защо, но му имах доверие. Знаех, че няма да и навреди. Сигурна бях. Излезнах от стаята и в този момент дойдоха Тайлър и момчетата. Той дойде при мен и го прегърнах.

-Хайде да те приберем.-каза

-Неее. Не искам да се прибирам.-казах

-Трябва да си починеш.-отвърна Тайлър е го погледнах

-Не съм уморена.-казах

-Поне да се приберем и да се преоблечеш. А после ще дойдем отново.-каза момчето до мен

Кимнах и погледнах Катрин.

-След малко ще се върнем.-казах

Тя кимна и ние тръгнахме към изхода на болницата.

---

Няколко часа по-късно

Глт на Виктория

Събудих се и опитах да се изправя, но усетих болка в корема ми.

-Ъхххх..-измънках и погледнах напред

На един стол беше седнал Дерек.

-Дойде да ме убиеш ли?-попитах

-По скоро да видя дали си добре.-отговори

-Защо?-бях объркана

-Не знам. Просто искам да си добре.-повдигна рамене и се доближи до мен

-Върви си преди някой да е влязъл и да те убие.-казах

-Не ме ли искаше мъртъв?-попита Дерек с лека усмивка

-Може да искам, може и да не искам. Просто не искам тук точно в стаята ми да се пролее кръв.-отговорих

-Хах.. щом казваш. Как си?-смени темата

-Според теб как съм?-погледнах го разразнено

-Добре де. Не ми се карай. Кой те намушка?-зададе следващия си въпрос

-Няма значение. Вече е на два метра под земята.-отговорих