Вдъхновено от цитата на
Хю Лори: Аз съм просто жертва на модата. Някой прошепна, че оръжието сега е последния писък, така аз се поддадох на тази тенденция.
Полицай: Кажете ми, госпожице, защо убихте тези четири жени? — попита спокойно възрастния мъж.
Наемница: Убих ги с пистолет, защото така е модерно. — спокойно отговорила тя.
Полицай: Не Ви питам как е модерно да убиеш някой, а защо? — запазил спокойствие човека.
Наемница: Така е модерно! — настояла на своето тя, а полицая все така не разбирал.
Полицай: Защо? — попитал за трети път.
Наемница: Така е модерно! — привела се напред и казала същото.
Полицай: Защо!? — опитал по-твърдо с надежда. Младото момиче въздъхнало и отговорило напълно сериозно.
Наемница: Модата се изменя. Когато учех в едно училище и по-едно и също време с тях, беше модерно в сградата те да ме тормозят.
Полицай: Добре. Имала сте мотив да го направите. За какъв тормоз става въпрос? — опита да подходи по друг начин човека.
Наемница: Моден!
Полицай: Моля? — изсмя се той срещу нея.
Наемница: Аз съм наемница. Постоянно държа оръжие в ръката си. Те ме тормозеха, защото винаги бяха в крак с модата, така казано. — полицая я изгледа объркано, а тя продължи. — Аз винаги бях с мода, няколко години назад и със стари дрехи, а това беше повод за подигравка.
Полицай: Не Ви разбирам.
Наемница: Модата, полицай, модата! Те ме тормозеха заради модата. Аз ги убих заради модата! Защото те ми казваха, че аз винаги ще бъда жертвата. — отпусна се назад на стола си и със самоноволна усмивка довърши. — Е, аз съм жертва! На модата! А оръжието не е истинско оръжие, ако стои и само прахлясва! Чух, че сега оръжието е последния писък на модата. Ами... и аз съм жертва на тази модна тенденция!
