От начало до край

Сънища и създания

ГТН Зак:

Аз, Ноа, Рой и Раян се качихме в колата ми. Карах към гората. След 15-20 минути спрях пред нашето място. То представляваше едно старо, много старо дърво. Слязохме от колата. Огледах се. Нямаше никой. Дръпнах единия клон на дървото и се отвори една врата. Влязохме в дървото и натиснахме копчето от страни. Вратата се завори и асансьора започна да слиза на долу. Той спря и излязохме от отворената врата. Пред нас се откри големия екран на компютъра. Ноа седна пред него и започна да търси създания. Раян се зае с капаните и затворите. Аз започнах да оправям нещата за лова.

-Има засечено създания край "Канарското" езеро.- каза Ноа.

-Какво е?- попитах.

-Салмеза.

-Говори на човешки!!!!- Раян. Все още не ги е научил.

-Това е русалка с крака,на която от кръста й излизат пипала като на медуза.

-Раян! Вземи капана. Ноа към колата.- започнах да давам заповеди.

Стана 12 часа. Тръгнахме към езерото. За 10 минути стигнахме. Слязохме от колата. Сложихме капана. Бяхме се скрили зад скалите. Така седяхме и чакахме 5-10 минути. Чухме звук. Обърнахме се и тя беше узпяла да се измъкне от капана. Преобразих се в полу вълк, полу човек, и скочих върху нея. Тя успя да ме избута с пипалата си и изръмжа. И Ноа се нахвърли върху нея, но и той беше изхвърлен.

-Стратегия 1.2. Ясно?

-Аааа......коя беше тази?

-Сериозно Раян! Още ли не си ги научил?

-Значи, Ноа и аз я обграшдаме, ти, Раян, я хвашташ. Сега стана ли ти ясно?

-Да!- отговори Раян. Двамата с Ноа едновременно я обградихме. Раян се втурна и й хвана пипалата.

-Хайде да се връщае, за да я затворим.

-Моля ви се, пуснете ме. Ще направя всичко.- каза го с тънко и мило гласче и започна да плаче. Ноа не издържа и тръгна към нея, за да я пусне.

-НОА! НЕЕЕ! СПРИ!- извикахме с Раян в един гас, опитвайки се да го хванем.

-А? Какво стана? Сякаш ме хипнотизира.

-Това е едно от нещата, които умее най-добре. Прелъстява те и после те убива.

-Добре. Нека да я връщаме в базата, колкото се може по-скоро.

.........

Стигнахме в базата.

-Раян. Закарай я долу.

-Дадено шефче!!!!

-Спри да ме наричаш така! Знаеш колко ме дразниш с това "шефче", Раян.

-Да! Добре! Спирам.............шефче. - каза това, като тръгна със сализа към долните етажи.

-Хора! 19:00 часа е! Хайде да отидем бар.

ГТН Алексис:

С Ник седяхме и гледахме филма "Тетрадката". Бяхме седнали на дивана. Бях се вгушила в него, а главата ми беше на гърдите му. Не можах да се съсредоточа върху филма, понеже си мислих за него. Колко обичам да гледам неговата усмивка. Обичам как настръхвам, когато ми казва името. Усетих, че ми се доспива.

-Ник, аз ще си лягам.

-Искаш ли да остана?

-Не, няма нужда. Ще се справя.

-Сигурна ли си?

-Да. Спокойно.

-Добре.- станахме от дивана и отидох да го изпратя.

-Ако има нещо ми звъниш. Ясно?

-Да. Добре.- преди да излезе ме целуна нежно.

-Чао любов.- каза излизайки, а аз заключих вратата.

Отидох в стаята си. Извадих късите си гащи и тениската ми за спане. Преоблякох се и отидох в банята, за да си измия зъбите. Махнах си и грима. Загасих лампата и усетих меката повърхност на леглото ми. Затворих очи и съм заспала.

............

Намирах се в двора на къщата ми. Беше мрачно. Съответно деня нямаше да бъде хубав. Бях облечена в бяла, раздърпана и на места скъсана рокля. Отидох и седнах на люлката, която беше завързана за едно дърво. Тя е на сестра ми. Когато седнах чух шум. Обърнах се и видях две тъмни, почти черни очи зад дървото. Станах уплашена от люлката и тръгнах да вървя назад, без да отклоняван поглед от съществото. Видях как се приближава и от страх тръгнах да бягам. Той или по-скоро ТО ме подгони. Усетих болка в дясната си ръка. ТО ме беше стигнало и одраскало. Испищях надявайки се някой да ме чуе и да дойде да ми помогне. Последното което видях бяха две лешникови очи.

............

Събудих се с писък. Какво стана предималко? Това кошмар ли беше? Видях часа, беше 05:30. Станах и коцукайки отидох до кухнята да пия вода. Все още не мога да забравя съня. Сякаш беше истински, а тези черни очи ми се сториха познати. Излъчваха злоба, ненавист, но и тъга. Не мога да забравя и лешнико-кафявите. Те излъчваха такава топлина и загриженост. Реших да си лягам, тъйкато бях на даскало.

***Започнада става интересно. Благодаря на mimito2014 за помоща. Ако искате прочетете и нейната история "Истинската любов".