𝗦𝗲𝗲𝗻 [𝓜𝓲𝓷𝓼𝓾𝓷𝓰]

13

Pov. Jisung

С Минхо точно се прибирахме от невероятна среща беше ме завел в доста изискан ресторант каза че ме е завел дам само за да ме впечатли но дори и просто да бяхме в някаква пицария също щеше да се зарадвам все пак съм с него това ми стига.

Докато ходихме усещах някакви очи който ни гледат обърнах се нямаше никой но съм сигурен че има някой бил съм сталкер дълго време знам тези номера

-Ехо Хани земята вика Хан-Каза Минхо като размахваше ръка пред лицето ми

-Аа да да-казах

-Стигнахме вече-каза като посочи входната си врата

-ох вярно вярно е лека Мини и благодаря за прекрасната вечер-казах като го целунах за довиждане и той влезе в къщата си и аз тръгнах. Отново усетих тези очи и свих в една уличка и там намерих това момче беше с маска и качулка и не можеш да видя лицето му

-Хей ти малкия защо подяволите ни пресведваш-викнах му и той се опита да избяга но го хванах за худито преди направи каквото и да е

-Знаеш ли че не е прилично да бягаш когато някой те пита нещо още повече като си преследвал него и приятеля му-погледнах го с очи който ще те убие , той не проговори което ме изверви още повече-По-добре ми отговори преди да ти счупя черепа в стената-той видимо се стресна но само се освободи от хватката ми и избяга-Да ти имам и шибаното копеле-проклинах тихо и с юмрук ударих силно стената и по кокалчетата ми потече кръв но ми пукаше отвътре кипях от ярост понякога мразя че толкова лесно се ядосвам но понякога това ми и помага ако трябва да убия някой всъщност от малък съм обучавам да бъда такъв баща ми беше част от Мафия, най голямата в Сеул радвам се че не ме накара да вляза в нея всъщност цялата му идея беше да ме научи само да мога да се защитавам но впоследствие станах сериен убиец за което не се оплаквам харесва ми да гледам как хората ме молят за милост която знаят че няма да получат хах смешници.

Накрая просто се прибрах и легнах

********
Скукааа още не сме стигнали Варнааа ох както и да е ето малко от историята на Хан