Това бях аз....отново със сълзи във светло сините ми очи.Обичах го,а той обичаше най-добрата ми приятелка.Замислих се.....защо ми е да плача за човек който НИКОГА няма да плаче за мен!?Станах,изтрих сълзите си и отново отидох във залата за игри,където той винаги се мотаеше.
-Хей.Защо си тръгна така,Сара?-Каза ми той.
-Ами,аз..просто се сетих,че трябваше да изведа кучето.-Пфф защо го казах аз нямам куче..
-Имаш куче...от кога?
-Така де не моето куче,а съседското.-
-Ясно.-И така продължихме да играем на игри..
Минаха ден-два и се видях със най-добрата ми приятелка.Кералайн изглеждаше много по-весела от обичайното.
-Хей.Как беше ваканцията?-попитах я аз.
-По-добре от колкото предполагах,че ще бъде.
-Оуу,и какво е станало?
-Просто ще ти кажа,че има един човек който много ме харесва...и аз досега харесвах него,но не предполагах,че той ще хареса такава като мен.Може би ти знаеш кой е защото за него си като сестра и той ти споделя всичко.
Веднага се досетих за кой говори.Започна да ми прималява и очите ми започнаха да се насълзяват.
-Да,естествено,че знам...Много се радвам за вас.-Казах аз със фалшива усмивка и я прегърнах.Направо не знам как не се разплаках във този момент.
След като се разходихме из града се прибрах.Беше ми толкова трудно да се сдържа да не се разплача пред нея.Прибрах се във стаята ми...и се разплаках тихо....извъднъж всичко пред очите ми изчезна...появиха се някакви човешки фигури който викаха името ми.Казваха,че всички са лъжци и,че трябва да се присъединя към тях.
И ето ме сега...десет години по-късно съм тук за да го намеря...
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Та това е първата глава.Останалите неща за живота на Сара ще се изаснят във следващите една-две глави.Ако мислите,че историята е поне малко интересна я следете.
