Как красиво е когато
Дъждът пада на земята тихо
И докосва със звука си
Моето сърце звънливо
Колко нежно ме докосва
Когато капка летен дъжд
Пада тихичко в тревата
В чакането за дъгата
И макар да е студено
Да лежа аз насред нея
Сякаш всичко е простено
И ми идва да запея
За небето за тревата
За върхари, за полята
И да плача с тях когато
Свърши краткото тъй лято
И да падам със листата
На вятъра аз във поклон
И на есента писмата
Да отварям с глухи стон
И лежа си аз, лежа
За теб забравила в студа
И аз знам, ще продължа
И ще пея и ще бдя
За малките неща в живота
За големите неща в света
Да отварям с трясък нови порти
Под листата на леса
Как красиво е когато
Дъждът пада на земята тихо
И докосва със звука си
Моето сърце, звънливо
