06

58 8 0
                                    

- Чонло! - извика Джисънг, който бягаше по улицата.

Обърнах се , за да го изчакам и се усмихнах.

- Здрасти. - казах аз , щом той ме настигна.

- Защо не ме изчака? - оплака се Джисънг, докато дишаше тежко от бягането. - Винаги ходим заедно на училище. Какво ти става?

- Но аз ти писах снощи , че днес ще отида сам. - бях объркан.

- Лоло от вчера не сме си писали.

- Сигурен ли си? - извадих телефонът от джоба си и погледнах към чата ми с Джисънг. Наистина не си бяхме писали. - Странно.

Избягвах погледът на Джисънг. Искам да се прибера в къщи.

Искам да съм с теб , но ти няма да ми позволиш...

colours || chensungWhere stories live. Discover now