Джимин, Моя Враг!

/2/

Всекя сутрин ставам рано от както бях на 10 за да правя тренировката си.

Преди алармата да звънне вече съм станала и подготвила за сутрешното бягане.
Вързах косата си стегнато на опашка,след това завързах здраво обувките си и излязох започшайки със леко разтягане по пътя тръгвайки към близкия парк. Всеки път преди да вляза в парка изпуквах вратът си в знак на готовност.
Затичах се леко и започнах да обикалям парка заедно с останалите хора, които се трудеха да запазят формата си.

След поредната обиколка, погледнах часовника на ръката си и реших че е време да се прибирам. Затичах се към изхода на парка и извиках едно силно "чао" на всички познати от парка, щом се обърнат на пред секунди преди сблъсъка осъзнах че пред мен има човек. Паднах директно по дупе и разтрих челото си защото се ударих в гърдите на човека пред мен. Погледнах на горе и го видях, беше момче, може би на моите години, изглеждаше добре, но само по погледа му разбираш какъв е.

-"Глупачке, гледай къде ходиш. "
След това му изказване нямаше смисъл от повече. Станах, отметнах опашката си така че да се удари в лицето му и тръгнах отново тичайки към вкъщи.
Щом стигнах вкъщи се качих в стаята си, съблякох се и отидох в банята да си взема душ. След душа, се облякох и оправих косата си, сложих малко грим, взех си чантата, обух се и слязох в кухнята, щом влязох ме омагьоса сладкия мирис на палачинките, които нашата прислуга беше направила.

-"мирише уникално"
Казах затваряйки очи, усмихвайки се и тръгвайки към плота на, който вече бяха оставени две палачинки със шоколад и ягоди за мен. Седнах на едното столче и запопнах да ям. Не след дълго майка ми се появи.

-"добро утро. "
Каза, гледайки телефона си. Целуна ме по главата и седна на стола до мен.

-"добро утро, майко. "
Казах с лека усмивка и продължих да хапвам. След като приключих станах поклониха се и тръгвайки от кухнята казах.
-"чао"

Шофьора вече ме чакаше отвън, като по график и щом се качих потеглихме.

-"Как си, Йо?"
Попитах го с усмивка. Това беше един от малкото хора работещи вкъщи, който се държи нормално с мен, така все едно сме приятели.

-"Все още сънен, ти как си дребен? "
Видях в огледалото за задно виждане как се прозява след изказването си и дори го чух. Засмях се леко и свиха рамене.