Дошъл 1 Октомври рождения ден беше скоро. Сам ставаше на 15. Джак обаче се разболял от рак. Няма как да отмени убийството, защото човекът от слушалката казал, че ще го убие. Сам била готова на всичко да спаси баща си. Прибегнала към немислимото. Призовала дявола и му казала:
- Дяволе, моля те помогни на баща ми, не мога да попитам бог защото баща ми има доста грехове, все пак е убиец.
- Момиче, момиче знам за баща ти чакам го от доста време в ада, но не знаех колко го обича семейството му. Но аз не съм бог, аз съм зъл. Не правя добрини без нещо в замяна.
- Какво искаш? На всичко съм готова само баща ми да се оправи.
- Добре тогава мога да излекувам баща ти и да направя теб и него най - добрите наемни убийци някога. Но в замяна на твоята душа, което означава, че няма да живееш до старини или да идеш в рая.
- Добре това наистина е голяма цена. Баща ми е най - близкият ми човек. Приемам. - каза тя, с много несигурност в гласа си.
На сутринта бащата бил в перфектно състояние и казал, че се чувства по - добре от всякога.
Дошъл 4 октомври. Бащата искал да тръгне рано за да може все пак да хване част от рождения ден на дъщеря си. Било 6 часа сутринта, той се сбогувал като казал:
- Сам разбрах какво си направила за мен. Но това беше огромна цена. Защо я плати?
- Ами тате ти си ми най - близкият човек на света и всичко бих направила за теб.
Бащата проронил сълза и я прегърнал.
Минали 2 часа и бащата вече бил там.
- Този квартал за нищо не става. Помня като бях малък, аз и баща ми идваме в тази сладкарница всяка събота. А сега е само купчина прах.
Той се свързал със екипа си и започнали да търсят жертвата.
- Агент 01 виждаш ли нещо с дрона.
- Не, шефе, но.... Хей това май е той.
- Тръгвам, ще се бия за дъщеря си
- Не го правете още. Прекалено много са.
- Спокойно Дявола е с мен.
- Вие сте луд.
- Знам за това избрах тази професия.
Той останал незабелязан цели 30 минути докато не измислил перфектната идея. Дочул ги да казват, че отиват на бар. Отрова в чашата. Класика в жанра. Те тръгнали към бара и обсъждали последната си жертва:
- Вай колко кръв му течеше от гърлото - казал единият
- Много му беше вкусен черния дроб - казал вторият.
- Дано да не стане само като миналия път, почти ни хванаха.
Джак се замисли и си каза на ум:
- О не, щом полицията ги издирва трябва и да скрия трупа по такъв начин, че никой да не го намери.
Те влезли в бара.
Джак седна на маса до тях и си поръча питие. Докато го пиеше обаче ги чу да шепнат:
- Вижте го тоя до нас, изглежда доста подозрителен. Искате ли да се отървем от него.
Джак настръхна, но си плати и излезе. След като и те излязоха се срещнаха навън и те му казаха:
- Здравей, момче не знаеш ли че тази част на града не е за такива като теб.
Джон каза:
- Какви такива като мен аз съм сигурно десет пъти по опасен от вас.
- Ей никой не се е спасявал след като се е замесвал с нас. Последен шанс да си тръгнеш.
И тогава Джон каза.....
И това е за 1 част от книгата ако искате още, на 10 харесвания ще направя втора част!
