[Window t🪟o Window]•sope•

1

Защо ми се подигравате?-Казах аз с насълзени очи.
-Млъквай,копеле!
Чуваха се смехове и подигравки.И ето така започна моята история.

Здравейте,казвам се Хосеок!На 19 години съм.Много хора не ме понасят,но за това ще говорим след малко!
Майка и баща ми починаха когато бях на 12 години.Но става още по-лошо, всички в училище ми се подиграват, унижават и дори прилагат физическо насилие срещу мен.
Единственото което помня катастрофата от която майка и баща ми починаха.
Мама: Изчакай тук,ще ида да взема баща ти.
-Мамо!Не!
Точно тогава бяхме катастрофирали и баща ми беше останал в колата.А след това...колата експлодира...това помня от тогава.Нищо друго не помня всичките ми спомени избеляха.
Имам чувството, че целият свят се е обърнал с гръб към мен,но винаги ще намеря нещо с което да се успокоя.

Имам най-добър приятел.Той ми е нещо като съсед, прозорците са ни един срещу друг.Най-добри приятели сме от детската градина,да точно така.Ех,поне той така ми каза.

-Хей,брат!-Юнги
-Човек!
-Да?-Юнги
-Исплаши ме!
-Съжалявам... искаш ли като стане тъмно да гледаме страшен филм?-Юнги
-Нее,не си падам по страшните филми...
-Ех,че си бебе,като бяхме малки ти обичаше да гледаме страшни филми!-Юнги
-Наистина?
Да!Сега си пълен ревю, страхливец!-Юнги
-Съжалявам...не мога да си спомня...
Юнги наведе леко глава и се почувства малко гадно.Лекарят каза да не го притиска,ако си спомни,да си спомни сам.

-И аз съжалявам Хоби... съжалявам много.-Юнги
-Ела при мен.
-През прозореца ли?-Юнги
-Както искаш, просто ела.
Юнги бързо се хвана за страните на прозореца и скочи в стаята на Хоби.
-Приближи се.
Юнги се приближи до Хосеок, както той му каза.
Хоби се наведе малко след което даде една малка целувка по бузката на Юнги.
-Благодаря,че се грижиж за мен като свой брат.
-Н-Няма защо!-Юнги
-Е,сега да гледаме страшния филм за който говориш.
Дааа!-Юнги