꧁ℬ𝒾𝓇𝓉𝒽𝒹𝒶𝓎 ꧂ «𝒱𝓀ℴℴ𝓀»

1. Глава

Лятото е към своя край, а ранната есен постепенно правеше своите крачки напред под топлите цветове на опадналите листа

Ухайният мирис на ябълка и канела, който привличаше интереса на миновачите, всъщност водеше до популярното кафе "한옥카페", намиращо се на улица 71-1 Namdaemunno 4(sa)-ga, Jung-gu, Сеул.

[ "한옥카페" - Hanok Cafe е действително място, със съществуващ адрес, както е написан и в книгата :) ]

В този красив есенен ден, ето го и нашият Техьонг, наслаждаващ се на своята разходка

Вниманието му бе отвлечено от същия този аромат,който така пленително привличаше и всички около него, че пробуди интереса у младежа

Ароматът бързо го отведе до кафето, което имаше необичайна постройка, но определено бе заинтригуваща за Техьонг

Точно заради това, той реши да погледне и отвътре, като не остана разочарован от великолепния интериор

Преобладаващи топли кафеви цветове, дървени масички, които придават уютна атмосфера
Дървени спираловидни стълби, които отвеждат към втория етаж

[ Може да погледнете снимките, които са в гугъл, като напишете името на кафето, за да придобиете повече представа за обстановката :)
Лично на мен, мястото много ми допада, хехех ]

Очите на младежа сияеха от щастие, мястото беше точно по негов стил

Мирис на прясно изпечени сладки докосна сетивните му рецептори
Уханието бе невероятно изкушително

Техьонг се поколеба, но все пак взе своето решение, правейки поръчка от няколко канелени сладки и ароматен чай от ябълка и канела

Отделяйки време да подбере и подходящо място, Техьонг най-накрая се настани доволно

Отхапвайки от сладката, рецепторите му не биха могли да бъдат по-задоволени
Топлият и ароматен чай сякаш изпълни душата му с наслада

Те извади малка книжка от тъмно кафявото си куфарче, като започна да прелиства страниците ѝ, докато не намери търсеното

- Здравей! Нещо против да седна?

Техьонг вдигна погледа си, който разкри пред него непознато момче
Те дълго се взираше в очите му, преди да отговори, така сякаш загуби представа за реалността

Момчето бе толкова красиво
Чертите на лицето му просто не позволяваха човек да свали поглед
Очите му бяха изпълнени в прекрасни кафяви нюанси, но не бяха толкова обикновени, не
В тях имаше нещо специално, нещо което Техьонг мигновено забеляза
Това беше блясък, очите на непознатия сякаш сияеха сами по себе си, правейки ги специални
Тъмно кестенявата, почти черна коса, която се спускаше разделена на половинка, за да не закрива така прекрасните му очи
И най-накрая, червеникавите ягодови устни, които имаше

Техьонг осъзна, че твърде дълго се взираше в момчето, затова се върна в реалността и неловко се усмихна

- З-заповядай - отвърна Те притеснително

- Благодаря! Какво четеш? - попита любопитно момчето, заглеждайки се в книгата, която държеше Те

- О, това ли? История на изкуството

- Звучи интересно, любител ли си или се занимаваш с изкуство? - заинтересува се той

- По-скоро любител. Обичам да посещавам арт галерии и музеи, изложбите, но определено нямам талант за това от друга страна. Ами ти? - засмя се Техьонг

- О, не мога да се нареча творец, но определено се наслаждавам на времето когато рисувам - отвърна с усмивка той

Двете момчета продължиха разговора си, а времето неусетно бе прескочило с няколко часа

- Хей, преди да тръгнеш, мога ли да знам името ти? Аз съм Техьонг - попита срамежливо Техьонг, почесвайки се зад врата

- Чонгкук, Чон Чонгкук. Ще се видим наоколо, Техьонг - каза Чон, помахвайки за довиждане и се отправи по пътя си

______________________________________
Здравейте на всички, добре дошли в новия ми проект 🥀

Тази идея е много спонтанна
Не съм предвидила да разтягам локуми, затова предупреждавам, че ще бъде кратка творба

Надявам се да проследите предстоящото в следващите глави~

До следващата глава
Обичам виии 🥀❤️✨🥀❤️🥀✨❤️