Be mine now or never

1 част

Т/и беше едно седемнадесет годишно момиче от Сеул което винаги е вманиачване в музиката и то специално кпопа.

-Т/И СТАВАЙ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ ПАК!!!!-Изкрещя брат ми (Bangchan)
-Да бе станала съм вече- казах сънливо
Станах отидох в банята и си направих сутрешната рутина и отидох до гардероба облякох това:

Слязох бързо по стълбите и там ме чакаше брат ми
-Ще тръгваме ли
-Да айде
След 10 минути вървене вече стигнахме до училище отпред на входа ни чакаха приятелите ни
-Ааааааа жена ми от кога не съм те виждала-извика най-добрата ми приятелка
-Споко минаха само 2 дена-казах аз
-Хайде да влизаме-каза един от приятелите на брат ми
-Оффф не ми се влиза сега имаме математика хайде да бягаме-каза Вики
Всички-Да
Понеже някой от нас нямахме първи час решихме да избягваме и от втория и да си вземем нещо за ядене че съм много гладна. Влязохме в едно кафене.
-Една маса моля за 12-каза Chan
-Ето насам моля- сервитьорката ни настани
Аз бях между Hyunjin и Chan а Lee know беше пред мен
-Какво ще желаете- попита момичето
-За всички по един шейк
-С какъв вкус на бъдат
-Аз искам шоколад-викна Вики
-И ние-Викнаха всички освен мен
-Аз ще искам моя с шоколад и банан
-Разбира се това ли ще бъде
-Да
-Веднага се връщам със шейкове те ви
След 5 минути сервитьорката се върна
-Ето ги шейковете за кого беше и с банан
-За мен-казах аз
-Заповядайте
-Хей може ли да опитам-каза Lee know
-Да ето-и му подадох чашата
-Ммм яко е
След около 15 или 20 минути решихме да си ходим.Вече бяхме в училище и се разделихме Chan и приятелите му отидоха в салона а ние в нашата стая
-Хей може ли да поговоря с теб за малко-каза Моника
-Да бе
И ме издърпа от стаята
-Не знам дали си забелязала но да беше видяла физиономията на Hyunjin когато ти даде на Lee know да пие
-Какво имаш предвид
-Искам да кажа че той ревнува от него
-Не не може да бъде
-Е добре като отидем другото междучасие навън ще видиш
И тогава усетихме как господина по история ни докосва за рамената
-АаААААААаааааааААаАаааААаАаАаАаа-викна Моника
-Господине нали знаете че не можете да ме изплаши те толкова лесно
-Знам но все пак марш в час
Аз и тя седнахме и часа мина много скучно а аз не спрях да мисля за думите на Моника дали наистина Hyunjin ме харесва?
Мина часа и ние се втурнахме навън там на една от бесетките седяха момчетата погледнах Minho в очите.
Тъкмо седнах и Hyunjin се изправи и  ме дръпна за ръката.Обърнах се назад да видя другите но те само ми се хилиха всички освен Minho. Отидохме зад един ъгъл и ме затисна до стената.
-Какво ти стана-казах аз
-Не мога повече ти просто ме игнорираш
-Напротив не е вярно
-Така ли тогава защо не ме погледна защо гледаш само Lee know
-Виж не е това което си мислиш
-Мхм и какво не трябва да си мисля
Той се ядоса и щеше да ме удари но се спря и удари стената
-Какво ти става!!!
-Знаеш ли мислех си че ти си перфектна че те харесвам а аз наистина те харесвам и то от няколко години а ти дори и не разбра
Той тръгна да си върви но аз му хванах ръката
-Виж не мога да кажа че те харесвам защото не си мой тип и не те харесвам по този начин по който ти мен
-Тц знаех си-каза Майкъл (бившия ми)
-Какво искаш сега пък ти Майкъл не си ми притрябвал
-Просто не знам как може момчетата като него да са толкова тъпи че да си паднат по теб
-Млъкни и не му говори така мърдай от пътя ми
Аз хванах ръката на Hyunjin и тръгнахме към изхода. След около 10 минути се върнах в нас и отидох в стаята си с него.
-Защо ме докара тук
-За да сме само и да се извиня
Той внезапно се обърна към мен и ме прегърна
-Знам че не ме харесваш сега но ще ме и това е обещание
Той се отдели от прегръдката и ме погледна в очите и аз него така се гледахме докато устните ни не се докоснаха и в този момент чувам че Chan чука на вратата ми
-Т/и добре ли си влизам
-Не недей....