1 част

109 3 0
                                    

Т/и беше едно седемнадесет годишно момиче от Сеул което винаги е вманиачване в музиката и то специално кпопа.

-Т/И СТАВАЙ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ ПАК!!!!-Изкрещя брат ми (Bangchan)
-Да бе станала съм вече- казах сънливо
Станах отидох в банята и си направих сутрешната рутина и отидох до гардероба облякох това:

-Т/И СТАВАЙ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ ПАК!!!!-Изкрещя брат ми (Bangchan) -Да бе станала съм вече- казах сънливоСтанах отидох в банята и си направих сутрешната рутина и отидох до гардероба облякох това:

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Слязох бързо по стълбите и там ме чакаше брат ми -Ще тръгваме ли -Да айдеСлед 10 минути вървене вече стигнахме до училище отпред на входа ни чакаха приятелите ни -Ааааааа жена ми от кога не съм те виждала-извика най-добрата ми приятелка-Споко мина...

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Слязох бързо по стълбите и там ме чакаше брат ми
-Ще тръгваме ли
-Да айде
След 10 минути вървене вече стигнахме до училище отпред на входа ни чакаха приятелите ни
-Ааааааа жена ми от кога не съм те виждала-извика най-добрата ми приятелка
-Споко минаха само 2 дена-казах аз
-Хайде да влизаме-каза един от приятелите на брат ми
-Оффф не ми се влиза сега имаме математика хайде да бягаме-каза Вики
Всички-Да
Понеже някой от нас нямахме първи час решихме да избягваме и от втория и да си вземем нещо за ядене че съм много гладна. Влязохме в едно кафене.
-Една маса моля за 12-каза Chan
-Ето насам моля- сервитьорката ни настани
Аз бях между Hyunjin и Chan а Lee know беше пред мен
-Какво ще желаете- попита момичето
-За всички по един шейк
-С какъв вкус на бъдат
-Аз искам шоколад-викна Вики
-И ние-Викнаха всички освен мен
-Аз ще искам моя с шоколад и банан
-Разбира се това ли ще бъде
-Да
-Веднага се връщам със шейкове те ви
След 5 минути сервитьорката се върна
-Ето ги шейковете за кого беше и с банан
-За мен-казах аз
-Заповядайте
-Хей може ли да опитам-каза Lee know
-Да ето-и му подадох чашата
-Ммм яко е
След около 15 или 20 минути решихме да си ходим.Вече бяхме в училище и се разделихме Chan и приятелите му отидоха в салона а ние в нашата стая
-Хей може ли да поговоря с теб за малко-каза Моника
-Да бе
И ме издърпа от стаята
-Не знам дали си забелязала но да беше видяла физиономията на Hyunjin когато ти даде на Lee know да пие
-Какво имаш предвид
-Искам да кажа че той ревнува от него
-Не не може да бъде
-Е добре като отидем другото междучасие навън ще видиш
И тогава усетихме как господина по история ни докосва за рамената
-АаААААААаааааааААаАаааААаАаАаАаа-викна Моника
-Господине нали знаете че не можете да ме изплаши те толкова лесно
-Знам но все пак марш в час
Аз и тя седнахме и часа мина много скучно а аз не спрях да мисля за думите на Моника дали наистина Hyunjin ме харесва?
Мина часа и ние се втурнахме навън там на една от бесетките седяха момчетата погледнах Minho в очите.
Тъкмо седнах и Hyunjin се изправи и  ме дръпна за ръката.Обърнах се назад да видя другите но те само ми се хилиха всички освен Minho. Отидохме зад един ъгъл и ме затисна до стената.
-Какво ти стана-казах аз
-Не мога повече ти просто ме игнорираш
-Напротив не е вярно
-Така ли тогава защо не ме погледна защо гледаш само Lee know
-Виж не е това което си мислиш
-Мхм и какво не трябва да си мисля
Той се ядоса и щеше да ме удари но се спря и удари стената
-Какво ти става!!!
-Знаеш ли мислех си че ти си перфектна че те харесвам а аз наистина те харесвам и то от няколко години а ти дори и не разбра
Той тръгна да си върви но аз му хванах ръката
-Виж не мога да кажа че те харесвам защото не си мой тип и не те харесвам по този начин по който ти мен
-Тц знаех си-каза Майкъл (бившия ми)
-Какво искаш сега пък ти Майкъл не си ми притрябвал
-Просто не знам как може момчетата като него да са толкова тъпи че да си паднат по теб
-Млъкни и не му говори така мърдай от пътя ми
Аз хванах ръката на Hyunjin и тръгнахме към изхода. След около 10 минути се върнах в нас и отидох в стаята си с него.
-Защо ме докара тук
-За да сме само и да се извиня
Той внезапно се обърна към мен и ме прегърна
-Знам че не ме харесваш сега но ще ме и това е обещание
Той се отдели от прегръдката и ме погледна в очите и аз него така се гледахме докато устните ни не се докоснаха и в този момент чувам че Chan чука на вратата ми
-Т/и добре ли си влизам
-Не недей....

Be mine now or neverTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang