My blind boy | Yoonmin

46

Г. Т. Н
Месец и половин минаха... Юнбе вече беше на три месеца и половина, което значеше че е време да се разбере дали операцията е била успешна.

Кук и Тае също бяха в дома на Юнги и Чим, за да тръгнат заедно към болницата.

Ч:Притеснявам се - засмя се леко

Ю:Бебе всички се притесняваме - целуна го по бузата, докато Тае носеше кошчето с Юнбе

К:Сладурчо, виж през какво мина и през това ще успееш и ще видиш красивия ми братовчед

Ю:Така е красив съм - мина с ръка през лицето си

Т:Самовлюбен идиот - всички се засмяха

Ю:Хайде стига толкова приказки, а да тръгваме - щом го каза, се оправиха и качиха по колите.

След няколко минути вече се намираха в болницата и петимата седяха и чакаха доктора да започне с работата си.

Доктора:Сигурни ли сте че искате да сте тук? Може да изглежда доста зле

Ю:Аз го харесвам по всякакъв начин, на мен не ми пречи - скръсти ръце. А Тае продължаваше да държи Юнбе

Доктора просто кимна и почна да сваля превръзки те от очите на Чим. Всички гледаха и чакаха. Вече бе на привършване и Юн падна на коляно пред Чим. Искаше да го види как стой на коляно и му предлага брак отново.

Тогава доктора махна и последното парче от очите на Чим.