Пролог

3 0 0
                                    

Оливия
Неразбирателствата между братята и сестрите винаги са били факт. Аз и брат ми не правим изключение. Макар и близнаци... нямаме нищо общо. Винаги съм се самоопределяла като момичето, което живее в сянката на брат си. Момичето с големите очила и винаги с книга в ръка. В училище се държим като непознати. Иска ми се да кажа, че у дома е по-различно.... Опитите ми да намеря общ език с него винаги са били безуспешни. Марк беше сложна личност. Бунтар без никакви задръжки. Може би заради това той бе постоянен обект на женско внимание. При мен нещата седяха по различен начин. С всеки изминал ден се убеждавах, че никой в училище не знаеше коя съм. И все пак... училищната библиотека бе моето кътче, в което можех да се отделя макар и за кратко от напрегнатото ежедневие. Мечтая да бъда като баща си. Успешен бизнесмен и човек с връзки- това е нашият баща, който бе постигнал много. Но до колко си струваше, след като постоянното му отсъствие очевидно влияеше на брат ми. За майка ни не мога да кажа много. Изостави ни преди повече от 10 години. Баща ни и до ден днешен ни спестява истината и ни държи в неведение.

Противоположности Where stories live. Discover now