Противоположности

глава първа

Оливия
Вечерта бе необичайно спокойна. Чувах единствено песента на щурците. Съсредоточена върху интересно за мен четиво, бях стресната от силен бас идващ от долният етаж. Не бях изненадана. Знаех, че брат ми отново си е поканил приятели. Игнорирах ги в продължение на час, но умората надделяваше. Взех решението да сляза и да помоля да намалят децибелите.

[***]

Гадеше ми се от миризмата на алкохол и цигарен дим, които идваха от хола. Марк беше удобно облегнат на дивана, очевидно пиян. Настъпи мълчание, когато присъствието ми бе забелязано. По погледа на Марк можех да разбера, че не се радваше да ме види. Замаян от алкохола, брат ми се изправи и ме задърпа към съседната стая.
- Оливия, нали ти казах, че не искам да се навърташ наоколо докато приятелите ми са тук.- започна да ме напада.
- Ще се махна веднага след като намалите децибелите. - отвърнах с равен тон
- Това няма как да стане!- скръсти ръце пред гърдите си.
- Така да бъде. Нека видим какво ще каже татко по въпроса. - протегнах се към телефона си, който беше на масата, но Марк ме изпревари.
- Хей, върни ми го!- повиших тон
- С най-галямо удоволствие, но първо трябва да ми обещаеш, че няма да изпълниш заканата си. - заяви с възможно най-подлата си усмихвка
- Добре... и този път ще ти се размине- издишах тежко и грабнах телефона от ръцете му.
Вече бясна, се запътих към стаята си, докато приятелите на брат ми ме гледаха в недоумение.
- Внимавай!- някой изкрещя и в следващия миг се блъснах в нечия голяма фигура. Затаих дъх и вдигнах плавно погледа си. Пред мен стоеше самото съвършенство. Висок, тъмна и неприлично рошава коса, зелени очи и дълбока трапчинка. Бях съборила чаша с някакъв вид напитка върху изцяло черните му дрехи.
-Аз не исках...- захапах устна, вдишвайки дълбоко
- Не се притеснявай. Нищо не е станало.-  усмихна се весело
-Не, не, аз съм виновна. Нека сложа дрехите ти в сушилнята.- нястоях
- Как да откаже човек.- той отново се усмихна с онази разкошна трапчинка.

[***]

Вече в банята, непознатият чаровник събличаше мократа си тениска. Мамка му, мускулите по тялото му изпъкнаха като изрисувани. Бях напълно богълната. Усетих как по бузите ми плъзва руменина, а сърцето ми биеше като лудо. Сякаш бях попаднала в транс, докато ръката му, мятаща се пред очите ми, не ме върна обратно в реалността.
- Зяпаш ме.- заяви с широка усмихвка
- Просто се отнесох.- преглътнах бързо.
- Искаш ли да ти донеса някоя от тениските на брат ми.- смених темата
-Марк не ми е говорил за теб.- каза той докато спускаше очи по мен.
- Ти негов приятел ли си?- побързах да попитам
- Един от най-добрите.- гордо заяви с повдигнати вежди
- О, извинявай! Нейтън, приятно ми е!- подаде ръката си
-Оливия- поех я, а сърцето ми продължаваше да препуска.
След няколко секунди, неловката тишина бе прекъсната от вибрацията на телефона му. Нейтън му хвърли бърз поглед.
- Е, аз трябва да тръгвам.- каза той, след което се изниза без дори да вземе почти сухата си тениска.
- Чакай! Тениската ти...- извиках, но него вече го нямаше.
Облегнах се на стената, притиснала черната тениска към гърдите си, а ароматът на скъп парфюм витаеше във въздуха.