Като се събудих на дивана усетих аромат на гофрети.
В главата ми💀: Мои са!
Пак в главата ми 💀:Тф кой готви ве аз сама живея
*Бавно се изправяш и поглеждаш към кухнята, защото кухнята и хола са слети тоест нямат стена която да ги прави две отделни стаи
Поглеждаш и виждаш момче с черна коса.
*Почваш да пищиш
Аз: Ти кой си ве?
Аз: Как влезе миризливец такъв?
*Почваш да го замеряш с възглавници
Той: Чакай, чакай
*Той те хваща за ръцете да не мърдаш
Той: каква враждебност обиден съм, че се държиш така с творението си
Аз: С кое? Ти кво си ве някво извънземно ли?
Той: не ве. *Отиде и взе рисунката
Той: Това съм аз бе жено. Ти ме нарисува и сега съм жив
Аз: Май разбирам
Аз: Как се казваш уе
Той: Както ти решиш да се казвам
Аз: Пффф добре ще се казваш Тошко Маркуча
Той: А не това е гадно
Аз: Добре Пенчо Патладжана
*Почнах да смея
Той: Не дай ми някое хубаво име
Аз: Добре сериозно сега Hwang Hyunjin става ли
Той: Да става
Той: Ти как се казваш
Аз: Парк Хюн
Той: Айде да ядем
Аз: Да, а после на пазар трябват ти дрехи
Той: Гаджетата ходят ли на пазар заедно
Аз:Ко😳
_________$$$
Хюнджин е вече тук, как ви се струва втора глава?
YOU ARE READING
Жива рисунка
HumorБабата на Парк Хюн почива и родители ѝ решават да продадат къщата затова я чистят и Хюн намира Скицник във вещите на баба си и го взима. Една вечер на него рисува момче.......... Дали ще се случи нещо с момчето от рисунката? А дали ще се случи нещо...
