Летният лагер

Част 1

Аааах, лято. Училището свърши и вече официално сме лятна ваканция. След седмица заминавам на летен лагер с училището ми и то за цял месец. Всичко ще бъде просто идеално. Единственият недостатък е, че едни от най-големите досадници от класа ще идват, но това няма да ми попречи да си изкарам супер. А, не ви се представих, казвам се Саманта Смит и уча във френската гимназия. На 16 години съм. Та, да започваме историята...

Започнах да приготвям списък с нещата, които да взема на лагера и осъзнах, че нямам бански. Миналогодишният ми беше малък и ми трябваше нов. Грабнах портфейла си от бюрото и тръгнах към коридора. Обух маратонки, взех ключа за входната врата и излезнах на улицата. Времето беше топло, но не задушно. Подухваше лек ветрец и правеше разходката ми до мола още по-приятна.
След като пристигнах влезнах в някакъв магазин за бански костюми и заразглеждах моделите. Харесах си няколко и помолих продавачката да ми даде моят размер. След дълго мислене и пробване най-сетне се спрях на един бял с малки цветчета по него. Платих и се прибрах у дома, където продължих списъка си.

Денят най-сетне дойде и днес заминавам. Сутринта станах ухилена до ушите, измих си зъбите, вързах косата си на конска опашка и облякох дрехите, които си бях приготвила вчера. Отидох в кухнята, от която се разнасяше миризмата на любимите ми бананови палачинки. Поздравих мама и грабнах една огромна чиния, която напълних с палачинка.

- По полека, ще ти стане лошо по пътя!-каза майка ми като видя огромното количество храна, което бях натъпкала в устата си.

- Спокойно де, тъкмо ще освободя място за още храна!

- Хаха много смешно. Багажът ти готов ли е?

- От три дена седи и чака.

- Тогава дояждай това и се качвай в колата заедно с него.

След като мама ме остави и всички се качихме в автобуса, започна дългото пътуване до морето. Седях до най-добрата ми приятелка Зоуи, а пред нас стоеше Кели-другата ми най-добра приятелка, и трите през цялото време се смяхме, пяхме (спряхме след като учителката по английски дойде да ни се скара да мълчим) и други глупости. Когато пристигнахме, автобусът паркира в огромен двор на още по-огромен хотел. Влезнахме във фоайето като подръпвахме куфарите си и зачакахме да ни разпределят. Аз бях застанала до Зоуи и Кели, когато учителката занарежда:

-Така Зоуи и Кели заедно!- учителката извика, за да се чуе от приказките на всички деца. Аз малко се разочаровах като го каза, но все пак щяхме да сме заедно през по-голямата част от времето. За нещастие обаче дълго време не споменаха моето име и след като всички останаха настанени започнах да се отчайвам.

- Заради недостиг на стаи ще се наложи Саманта да е с Джак. Съжалявам деца, но просто само вие останахте.

Е не, след тези думи просто стоях като ударена с чук по главата. Можех да видя как Зоуи и Кели се напикават от смях, а техният пример следваха и приятелите на Джак. Защо на мен? Защо трябваше да ме сложат с най-големия женкар в класа, който впрочем едва ли знае, че съществувам. Е поне и той гледаше със също толкова объркан поглед колкото и аз. Горкият, сигурно би предпочел да е с някоя по-популярна от мен, но какво да се прави и аз не кипя от щастие. Докато все още асимилирах информацията дори не усетих кога Джак се беше промъкнал зад мен и се беше подпрял на рамото ми. Беше поне една глава над мен и аз се дръпнах, за да падне. Успях...донякъде. Само дето се кламбична леко и се задържа на крака, имитирайки движението на пиян кит и разсмивайки до сълзи приятелите си.
- Хей, не започваш добре Сами. Карай малко по-спокойно.-каза леко изнервено.

- Хм, нека помисля...не. И не ме наричай Сами. За теб точно съм Саманта и нищо повече.

- Това ще го видим...Сами.-този ще ме изкара извън нерви.

Учителката ни даде два ключа и се запътихме къв стая 415- Джак отпред, оглеждащ вратите и аз, вървяща колкото може по-назад. След като най-накрая я открихме той врътна ключа и пред нас се резкри сравнително малка стая с двукрилен гардероб, малка тераса, баня и двойно легло. Чакай двойно легло...? О, не, става все по-зле и по-зле!

- Хмм, интересно! Довечера ще бъде забавно не мислиш ли Сами.- Джак се разхили като видя леглото и се обърна към мен.

- Ми, честно казано, не! И ти казах да не ме наричаш така!- след което довлачих куфара по-близо до гардероба и заприбирах дрехите си.

-----------------------------------------------------------------
Така, здравейте това е първата част на историята ми *колко странно само* и се надявам да ви е харесала. Моля ви, изразете мнение долу в коментарите, за да знам какво да променя. Също така, ако ви е харесало чак толкова *което не ми се вярва* може да харесате главата. И така...