Летният лагер

Част 2

След като оправих дрехите си тръгнах да излизам, за да се видя с момичетата. За нещастие обаче Джак беше запецнал пред врата, говорейки по телефона.

- Не, мамо всичко е наред... Да спокойно... Стига де вече не съм бебе... Ох все тая просто забрави... чао и на теб.- затвори телефона и се облегна на вратата с гръб към мен.

- Ъгхм... може ли да мина?

- Ох, да Сами съжалявам.

- Наречеш ли ме още веднъж "Сами" ще си останеш без деца!- заплаших го а той само се разсмя.

- Ще видим драга!

Измъкнах се от глупавата стая и тръгнах към Зоуи и Кели, които слава богу бяха няколко стаи по надолу. Единственият проблем беше, че точно до моята стая бяха всички учители, което автоматично изключваше всички шансове за среднощни разходки между стаите.
Пристигнах и почука на вратата.

- Кой е?- чу се приглушеният глас на Зоуи.

- Ти как мислиш, кой може да е?

- Ами хмм... Джак например.- каза тя. Въпреки дебелата врата можех да чуя смеха им.

- Олеле само да вляза и ще видите какво ще ви се случи!!- опитах да звуча заплашително макар и аз да се заливах от смях.

- Ми май не искаме да те пуснем!

- О, хайде де! Моляя!

- Е, добре от нас да мине!- врата се отвори и аз се шмугнах вътре.

След двучасово приказване и лигавене трябваше да се отправим към фоайето, за да отидем на басейна в хотела. Тръгнах към стаята да се оправям и влизайки заварих Джак по бански да се натиска с Изабела от класа ни.

- За бога ако ще го обръщате на публичен дом по-добре гледайте да ме няма ноаколо. Моля! - казах и се тръшнах на леглото.

- Пфф, то някой да те е карал да идваш тук.- Изабела врътна очи и се нацупи.

- Ми като за начало аз ще ЖИВЕЯ тук идния месец, така че свиквай.- отвърна спокойно.

- Я не ми се отваряй...

- Защо?

- Защото...- докато обмисляше какво да каже Джак се беше изнесъл от стаята като пръдня в бутилка.

- Какво ще ми отмъстиш като ме замеряш с тонове от гримовете си...или ще викнеш някое старо гадже да ме набие? Няма да стане кукло, а сега вън от стаята ми!- сочейки врата с пръст и се удмехнах съркастично в знак на война.

- Ще видиш ти!- бяха последните й думи преди да затръшне врата след себе си.

---------------------------------
И така дами и господа това е втора част.
Надявам те да ви е харесала. Съжалявам, че е толкова кратка и скучна, но все пак е нещо. Ако ви е харесала може да гласувате за историята. Оставете коментар какво мислите. Следваща част си нямам и на идея кога ще кача... Ще гледам да е скоро. :33