Untouchable

1.

Здравейте, казвам се Радина, от България съм, мама и тати са доста успешни акционери. Аз съм с кестенява коса и кафяви очи, слаба и средно-висока, много обичам да пея и да танцувам. И след като завърших 12 клас мама и тате решиха да ме изпратят в Ню Йорк, в някакъв университет за таланти, като то е университет за студенти от цял свят. Те имат някакви приятели там, но въпреки това аз ще съм на квартира . Попринцип си подам по Корея, к-драми, корейска храна, начин на обличане и общо взето всичко свързано с Корея го обожавам. И сега нека да започнем от начало.

Беше краят на 12 клас и мама ми съобщи за стипендията за Ню Йорк, на мен ми се стори интересно и реших да кандидатствам. Казах си че ще науча много нови неща и ще срещна много нови хора, но най голямата ми надежда беше да се срещна с някакви корейци. Средата на лятото ми пратиха мейл, че съм одобрена, мама и тати ми купиха билет, казаха че са ми намерили доста прилична квартира, която представлява малка къщичка в комплекс с други наредени една до друга къщички, аз се зарадвах че няма да се налага да качвам стълби.

Оправих си багажа и с нетърпение изчаках деня на полета. Когато дойде време да се сбогуваме, те ми бутнаха някакви пари в ръцете, казаха ми че ще ми изпращат на картата пари всяка седмица, пожелаха ми приятен полет и приятно прекарване, бях с
два огромни куфара и едно малко куфарче за ръчен багаж. Всичко на летището беше наред, качването в самолета също. Щом се качих и изчаках да кажат всичко за безопасния полет, заспах. На няколко пъти се будих колкото да хапна нещо  и да ида до тоалетната и през останалото време спах, гледах филми и слушах музика, моите любими занимания.

Щом пристигнахме на американска земя бях доста уморена, но и развълнувана. Хванах си такси до квартирата която представляваше нещо малко, сладко, с много френски прозорци, на два етажа, басейн и голям заден двор, отпред беше улицата с другите къщички и малка градинка. Е дано всичко да е наред със съседите и да си прикарам страхотно, все пак са само пет  години. Оставих си багажа горе където беше само спалнята, дрешника и банята. И реших да се разходя по центъра, към колежа и да видя какво се случва. Щом пристигнах пред колежа се състезаваха с танци, бяха се скупчили много хора на едно място и докато вървеше музиката различни колежани танцуваха и аз питах кой танцува сега, отговориха ми че момчето се казва Зи, а за момичето не знаят, била много потайна. Видях как Зи я зяпа докато танцува, сигурно има нещо между тях. По едно време тълпата си разбута и разотиде и излезнахя 7 момчета, избутаха Зи и момичето и започнаха те да танцуват. Бяха в добър синхрон, но енергията която излъчваха ми беше позната, изглеждаха много надути и самоуверени. Щом приключиха един от тях каза че никой от нас никога няма да е по-добър от тях. Като си тръгнаха поисках да си запозная със Зи и се оказа, доста готин човек, поговорихме си малко и щом тръгна да се стъмнява, той каза утре да съм на време за дасколо и че ще ме запознае с неговата групичка. Аз му благодарих и си качих на метрото към нас. Беше тъмно и приятно, тъй като от спирката на метрото до нас има ходене, се наложи да ходя пеша. Както си вървях със слушалки в ушите някой ме дръпна и аз паднах. Веднага се изправих и се обърнах към нападателя.