Rosewood's Love (Haleb)

Chapter 2

Хана имаше среща с приятелката си Ариа. Двете започнаха да се разхождат из магазините. Хана се забавляваше много. На Ариа не ѝ беше чак толкова забавно.. но не заради компанията на Хана. Нещо друго я мъчеше. Тя се преструваше, че се смее. Но с Хана бяха приятелки от доста време и се познаваха много добре.
"Какво има, Ариа? Случило ли се е нещо?" - попита Хана.
"Нищо не е станало." - отвърна Ариа и се усмихна изкуствено.
"Познавам те и щом го усещам, значи има нещо. Моля те, кажи ми!", - настоя Хана.
"Не е нещо сериозно.. Не се тревожи.. Просто с Джейсън се разделихме.."
"Оу, мила.. Много съжалявам. Но съм сигурна, че съвсем скоро ще го замениш с някой, който е много по-хубав. Моля те, нека не си разваляме настроението заради боклуци.."
"Добре! Обичам те!" - каза Ариа и се усмихна, този път истински.
Тогава Хана разказа на Ариа за приключенията си през лятото, за хората на които е помагала.. Двете приятелки вървяха хванати под ръка по уличките на Розууд, говориха си и се смееха.
Те седнаха на една пейка в парка и стояха до тъмно. Слънцето се беше скрито отдавна. Беше около 21:30. Момичетата стояха на пейката и обсъждаха разни неща. Тогава изведнъж зад гърба си чуха тихи стъпки. Огледаха се. В този момент Хана усети един чифт ръце на раменете си. Тя почти не изпищя, защото покрай случката с отвлечената ѝ приятелка, Хана беше много страхлива. Когато се обърна видя Кейлъб. Той е неин съученик, който е влюбен в Хана. Хана твърди, че чувствата ѝ към него са само приятелски, но най-добрите ѝ приятелки (Ариа, Емили и Спенсър) не са на това мнение.
"Здравей, Хана. Върнала си се.. Хареса ли ти лагера?" - попита той учтиво.
"Здравей, Кейлъб. Беше чудесен лагер. Отрази ми се добре." - отвърна Хана и очите ѝ грейнаха като малки красиви бисерчета.
"Аз трябва да си ходя. Ще се видим утре в училище." - каза Кейлъб.
"Чао, Кейлъб." - отговориха Хана и Ариа в един глас.
След като той се отдалечи Ариа намигна на Хана.
"Не го харесваш, а? Когато каза името ти, очите ти светнаха.." - прошепва Ариа.
"Моля те, престани. Хайде да си ходим. Утре сме на училище." - намуси се Хана.
И двете се прибраха да се приготвят за първия учебен ден.