пленница на звяра

4

Отказах да сляза да вечерям бях се свила на леглото което ухаеше на Трой и си изплаквах очите. Не мога да повярвам, че плащам грешката на един коравосърдечен баща. Отне ме от мама не ми позволяваше да я виждам. Пияница гледащ само собствените си нужди. Не вярвах, че е способен да ме продаде като добитък на тези богаташи, но ето, че и това направи. Чух, как ключ превърта от другата страна охраната която Трой сложи пред вратата ми отвори вратата на майка му.
Ясмин: Мога ли да вляза скъпа?
Блум: Разбира се, това е вашият дом. Пристъпи към мен и се усмихна.
Ясмин: Знам как се чувстваш Блум, между нас да си остане, но и аз бях в същото положение като теб. Дойдох, не за да те успокоявам. Знам, че това няма да ти помогне мила. Дойдох за да ти дам един съвет. Блум, ако не се научиш да владееш емоциите думите. Ако не се научиш да владееш себе си. Тази къща, тези хора те ще те погълнат скъпа. Трой ще те погълне. Не дойдох за да ти давам заповеди казвам го за твое добро иначе после няма да мога да ти помогна мила. Синът ми е избухлив не го ядосвай и прави каквото ти казва скъпа за да не страдаш. Каза и хвана ръката ми

Блум: Моля ви. Аз не съм готова да бъда съпруга на Трой. Помогнете ми! Моля ви!
Ясмин: Единствено мога да ти помогна с съвети Блум, силите ми не стигат за да те пусна. Пусна ръката ми и излезе от стаята.

Трой повече не дойде при мен което ме устройва. Цяла вечер не мигнах, а всички се суетът из къщата все едно кралското семейство ще присъства на партито. Гримьорката която Трой беше повикал рисуваше по лицето ми. Фризьорката оправяше косата ми, а стилистката вадеше рокли приближаваше ги към мен оглеждаше и преценяваше кое как ще ми стой.

Огледах се в огледалото пред мен, но това не съм аз. Това момиче което виждам пред себе си изглеждаше красива, но вътрешно плачеше.

Вратата се отвори и в стаята влезе Трой беше облечен с черна риза която му стоеше перфектно и черни официални панталони.
Огледа ме, а аз се свих нещо проблесна в очите му.
Трой: Изглеждаш добре. Каза и подаде ръка към мен правейки ми знак да излезем заедно през вратата. Отново ревнах като хлапачка и се огледах из стаята търсейки изход.
Блум: Откажи се моля те.
Трой: Приеми го вече! Заклатих глава отрицателно.
Блум: Ще ти върна всичко което баща ми е взел. Не искам този брак. Защо ни го причиняваш? Съсипваш живота ми.
Трой: Тези ръце са мой. Каза и хвана ръката ми. Очите, устните... Прекрасният аромат, сърцето! Всичко е мое! Ти си моя!
Блум: Защо става така? Защо винаги невинните страдат?! Аз съм невинна Трой! Не заслужавам всичко това което ми се случва!
Трой: Ти си просто жертва Блум.
Блум: Да вървим. Да приключим с този фарс.