Кейтлин е момиче с тежко минало. Тя и родителите й претърпяват автомобилна катастрофа,от която само тя оцелява. Дълго време тя живеела в къщата на техните докато не решава да се премести да живее другаде. Записва се в ново училище,в което била приет...
Здравейте аз съм Кейтлин Стейси. На 16 години съм и живея в Ню Йорк до този момент. Чудите се защо? Ами защото след дълги размисли реших да се преместя в Сеул надявайки се да започна един нов живот. Преди две години с родителите ми претърпяхме автомобилна катастрофа. Зажалост те не можаха да оцелеят. От тогава живота ми е пълен ад. Затова й се местя в Сеул. Е както и да е стига приказки, защото ще закъснея за полета ми. Мда днес заминавам. Бях си приготвила багажа сега само трябваше да взема такси и да отпрашвам към Сеул. След цели 12 часа най-накрая бях тук. Мислех отдавна да замина затова си бях запазила имение,в което да съм. Направо се за пътих на там. Тук часа беше 12:30 на обяд. Вече бях пред имението си. То изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Реших да си направя обяд докато си избирам училище,в което да уча. Най-накрая избрах прилежно училище доста близко до нас. Сега само чаках до ме приемат. Когато се бях наяла се качих в стаята ми,която изглеждаше така:photos Отидох да си взема един душ и да се поразходя малко. Изкъпах се и облякох това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обикалях улиците и в един момент получих съобщение на телефона ми. Бях приета в училището. Бях толкова радостна. Часът беше 16:55. Отидох до един супермаркет от,който напазарувах всякакви неща. От телефона си получих още едно съобщение в което пишеше,че в 18:00 ще дойдат учебниците ми. Прибрах се и отидох в кухнята. Направих си кимчи и седнах да вечерям. Часа беше точно шест и на вратата се позвъня. Беше човека,който ми донесе учебниците и програмата. Качих се в стаята си, облякох си пижамата, приготвих си раницата и легнах да спя.
Е ами това е 1 глава. Малко картичка е но ще се постарая 2 глава да е по-дълга. Надявам се тази да Ви е харесала!
