Кейтлин е момиче с тежко минало. Тя и родителите й претърпяват автомобилна катастрофа,от която само тя оцелява. Дълго време тя живеела в къщата на техните докато не решава да се премести да живее другаде. Записва се в ново училище,в което била приет...
Скапаната ми аларма звънна в 6:00 часа. Станах раздразнено от леглото и разтърках сънено очите си. Отидох в банята и пуснах водата. Студената струя започна да пада по тялото ми. След като се изкъпах отидох в стаята си и извадих първите дрехи,които хванах. Облякох се и изглеждах така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Косата си вързах на една опашка с два кичури отпред. Слязох долу в кухнята и си направих закуска. След като се назакусвах взех една ябълка в ръка,заключих и тръгнах към училището. След 15 мин най-накрая пристигнах. Бях се замислила докато вървях към стаята,в която имах първи час. Беше ме страх от това как ще мине първият ми ден. Намерих стаята. Влязох вътре и нямаше почти никой. Седнах на един от задните чинове. Извадих химикал и тетрадка, сложих си слушалките и започнах да рисувам нещо. Първите два часа минаха скучно и сега имахме голямо междучасие. Тръгнах на някъде и видях едно момиче. Изглеждаше тъжно и дори плачеше. Приближих се към нея.
Хей,защо плачеш? Какво има?-попитах бързо аз.
Не, спокойно няма нищо.-каза тя през сълзи.
Не ми изглежда като нищо. Искаш ли да се поразходим и ако поискаш да ми споделиш какво те мъчи?-попитах я простичко аз.
Тя просто кимна в знак на съгласие.
Двете с нея започнахме да вървим в надгробна тишина. Докато тя не я развали.
Е а как ти е името?- попита ме тя все още хлипайки.
Кейтлин. Ами твоето?-попитах я аз.
Моето е Лиса.-каза на бързо тя.- а искаш ли да сме приятелки?-попита ме плахо тя.
Да,защо не.-казах й аз,защото наистина ми харесваше да говоря с нея.
Тя се усмихна до уши. Като ме прегърна силничкото.
Лис искаш ли да дойдеш днес в нас.-попитах я аз докато все още седяхме сгушени.
