Teen pregnancy

Трета глава

/Гкедна точка на Катрин/

През половината път, а той си беше дълъг, бяхме потънали в мълчание.
-Ох

-Какво?

-Стана ми лошо.. -изпъшках-Много лошо. Спри. Спри по дяволите, ще повърна

-Чакай

-Не мога -тогава той отби и спря

Повърнах.
-Сега по добре ли си. Хайде, качвай се в колата.

- Не, чакай. Още ми е зле. Имаш ли вода

- Да.Ето.

-Колко е часа

-9:20..

-Вашите няма ли да питат къде си. Все пай свърши училище преди има бяма два часа

-НЕ, А И НЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВА- извика Далас, явни не искаше да говоря за това-Сори, че ти се развиках, ама просто, просто Не се меси

-Добре, няма. И аз си имам проб...

-Не, спри. Не искам да ти слушам проблемите. Качвай се в колата и да тръгваме. Хайде.

-Добре, но не ми дръж такъв тон!Трябва да се сближим заради детето, което нося

-Дори не знам дали е мое. Разбрах за това точно преди два часа. Не мога да го осмисля. Как така аз, Далас Блейм, ще имам дете от, от теб. Дори не си спомням името ти.

-Казвам се Катрин, запомни го! Ще го чуваш цял живот.

-Какво, как цял жувот. Ту не си нормална

-Искам детето да расте в семейна среда, нищо че бе сме семейство и няма и да станем

-Добре! - пак ми кресна -Добре (каза с по мек тон)

-Вече не ми е толкова зле.
. ......................................
Бяхме пред вкъщи. Майка ми я нямаше, защото караше вечерна смяна.,а баща ми...... за него не ми се говори. Отключих и го поканих да влезе

-Ела, ако искаш

-Ъм, ами няма нужда.

-Хайде де, имам нужда от компания. Не съм ходила на училище от една седмица и не се виждам с Лиса и останалите. Остани, моля те - казах и се ипитах да замажа положението с - А и не мога да готвя, а съм гладна.(усмихнах се)

-Е добре. Палачинки?

-Добре - ^.^

След час кухнята беше пълна бъркотия. С Далас се замеряхме с продуктите и прегаряхме трета партида палачинки. Явни не го биваше в това.

-Хей, не , не ме пръскай с вода. Ох, не. Спти. Аааа студена -бях изпълнена с радост, а на лицето ми бе изрисувана една огромна усмивка

-Хаха, няма да спра. Хах -смеейки се продума Далас

Изведнъж някой звънна на звънеца. Имаше три варианта: мама, Лиса или съседката.

/неутрално\
Кат отвори вратата и видя Зак. Той я харесваше от много време, може би вече 4 години, бо тя не го забелязваше. Зак, Кат, Лиса и Морган (ще се появи по натам) бяха една голяма компания. За Катрин, Зак беше просто най добър приятрл и нищо повече

-Зааааак -изписка Кат и се хвърли в прегръдките му

-Хей, как си. Какво става. Кой е тук -усмивката му падна от лицето-Защо си изцапана

-Ъм, ами.... Далас е тук, нали знаеш, бащата на.....-Зак ме прекъсна

-Ти какво правиш тук, кучи син. Наду й корема и сега какво. Какво още искаш от нея. А? Кажи ми де. Какво правиш тук.

-Не ми се отваряй уеее.Виж се къв си смешен бе, завлечи си задника в дупката от която е излезнал. Аре тръгвай си

- СПРЕТЕ!Замириса на изгоряло. Далас виж, изгоряхме ги пак. -Погледна Кат и се Усмихна -Виж, Зак, трябва да си ходиш. Ще се еидим, ами, утрр -прошепна тихо на Зак

-Добре, но не забравяй какво направи тоя кретен.

.............................................

/кат\

Беше сутрин,бях заспала на дивана, длед като с Далас гледахме филм. Огледах се и що да видя ; Далас беше легнал до мен и спеше. Бе много сладък. Лол, какво беше това чувство -любов. Не, не става така, не може да го харесвам, имахме само една нощ, е добре де вече две, но тази не е от значение. Той ме беше прегърнал докато спеше. Въпреки сладкото чувство аз го събудих и му казах да си ходи, защото майка ми щеше да се прибере скоро и..... не, тя нямаше да ни се скара, тя щеше да го разпитва разни срамни нрща и такаа.а.......

Лол, тази глава стана дългичка. Е, нищо, продължавайте да коментирате и гласувайте. Приемам критики и комплименти.