4:26 през нощта. Спах спокойно, както винаги. Навън беше топло, но бях пуснала климатика в стаята си и беше прекрасно хладно.
Изведнъж телефонът ми звънна. Много се изненадах, защото все пак вижте кое време е.. Когато погледнах, звънеше ми скрит номер. Реших да вдигна.
Преди да успея да кажа "Ало" чух:
"Кучко, ако си мислиш, че си ме заблудила си сгрешила. Спи спокойно докато можеш. Целувки. Ще се видим скоро."
Гласът беше мъжки, груб и силен. Звучеше ядосано. Но не се уплаших. Досетих се, че може би някоя от завиждащите кучки е платила на брат си да ме сплаши. Но не им се получи.
И отново си легнах и заспах сякаш нищо не е станало.
На следващия ден бях на училище. Станах на време и започнах да се оправям. Странно, още мислех за обаждането снощи. Не се уплаших, но се изненадах. Тръгнах към училище и по пътя видях как Ашли вървеше заедно с гаджето си. Въпросното гадже видях преди няколко дни да се натиска с друга. Двамата сключихме сделка да не ѝ казвам. Струваше си.. Минах покрай тях като поздравих най-любезно с леко закачлив тон момчето. Какво са си говорили след това двамата не знам.. Но не ме и интересува. Пристигнат в училище и отидох до шкафчето си. Отворих го но вътре намерих сок от череши. Не го бях слагала там. Намерих и бележка на която пишеше:
"Хей, помниш ли ме? Чухме се снощи. Искам само да ти кажа, че скоро ще напълня чашата с друга червена течност. Но ти няма да можеш да я видиш. Целувки."
Огледах се уплашено и изхвърлих чашата и бележката. Наистина бях малко уплашена. За пръв път се чувствах наистина уязвима.
YOU ARE READING
A Liar's Story
ParanormalКазвам се Виктория. На 15 съм. Интересите ми се различават от тези на моите връстници. Излизам с по-големи от мен. Казвали са ми, че нямам правилна преценка за хората и че съм близка с опасни за мен хора. Но аз живея на ръба и искам да правя каквото...
