Мразя го.
Мразя неговата походка.
Мразя неговата усмивка.
Мразя неговите кафяви очи.
Мразя как говори.
Мразя как се смее.
Мразя как мълчи.
Мразя да не го виждам за дълго време.
Мразя да го виждам.
Мразя да ме подминава.
Мразя това,че се обръщам щом го направи.
Мразя когато ми каже здравей,да се изчервявам.
Мразя,че ме кара да се чувствам така.
Мразя,когато сърцето ми забързва ритъма си,щом го видя.
Мразя това,че ми даде напразни надежди.
Мразя да го гледам как си хапе устните.
Мразя да го виждам с момичета покрай него.
Мразя да ме поглежда за секунда и после да отклони погледа си на друга страна.
Мразя как се облича.
Мразя да го виждам на линия вечер.
Мразя това,че не ми пише.
Мразя това,че нямам смелост.
Мразя да го търся с поглед.
Мразя да е около мен.
Мразя тези дни,в който го няма.
Мразя всичките ми сълзи, изплакани заради него.
Мразя това,в което съм се превърнала.
Мразя себе си,че допуснах това да стане.
Мразя да се чувствам слаба.
Мразя го,но бих дала всичко,за да мога да го видя поне за още един ден.
