One shot

Мечтая с разбито сърце

-Хайде Do-yun,къде се губиш?- Казах си аз. Днес с приятелят ми - Do- yun , правим 5 години, откакто сме заедно. Решихме,че ще излезем да хапнем нещо, ще се разходим, а после ще се приберем у тях, ще гледаме филм и ще се гушкаме. Бяхме се разбрали за 18:50, а сега е 19:10, което значи, че той закъснява. Реших да му звънна, защото не исках да седя тук и да го чакам дълго. Сигурно, хората ще си помислят, че са ми вързали тенекия . Звъннах веднъж - не вдигна. Втори, трети,четвърти път . Не. Сигурно си беше захвърлил телефона някъде, докато се оправяше за вечерта. Или пък беше в банята, правейки си онази сладка прическа, която аз толкова много харесвам .
След 5 минути, телефона ми звънна.Затаих дъх, в очакване Do- yun да ми каже, ще съжалява, че е закъснял, но е минал да ми вземе букет от любимите ми  цветя и идва насам. Уви. Празни надежди. Беше Minhyuk - моят най-добър приятел.
- Ало, Eun-young? Къде си? Искаш ли да излезем? Не сме се виждали от 2 седмици.
- Съжалявам Minhyuk , но всъщност чакам Do- yun. Днес правим 5 години.
- Ооо, така ли? Значи предпочиташ него пред мен? И смееш да ми се наричаш най-добра приятелка?!? Ще го запомня Eun-young , да знаеш! - каза той саркастично.
-Ооо, господин Drama House, не се сърдете моля.
- Няма, но само, ако ми помогнеш с Minho. Знаеш,че искам да го поканя на среща. - Даа, най-добрият ми приятел беше гей, но е адски мил. Винаги помага на останалите,слага ги преди себе си дори, изключително мила душичка. Разбра, че е обратен, преди 2 години, яката си падна по едно  момче от летния лагер, а именно Minho. В момента го пази, като орлица. Някой закача ли неговото момче, ще си има работа с Minhyuk.
- Ще ти помогна.
- Благодаря ти. Аз ще затварям, че трябва да ходя да се разправям тука с едни, знаеш, пак закачат бъдещият ми съпруг.
- Знам, знам, айде .
Докато чаках Do-yun да дойде, седнах на една пейка в парка. Видях възрастна двойка да излиза от ресторанта и се загледах в тях. Гледах ги толкова много, ще не чух, кога ми е звъннал телефона. Знаех си, звънял е той. Веднага набрах номера му и зачаках да вдигне.
- Ало, Do- yun къде си?! Аз съм пред ресторанта. - Казах с най-голямата си усмивка .
- Скъпа, виж, излезе ми нещо спешно. Няма да мога да дойда . От работата е.
- Но,днес правим 5 години.
- Знам, но .....
- Спокойно, всичко е наред. - Не го оставих да довърши, а направо затворих телефона.
Все пак реших да го изненадам.
Отидох до близката сладкарница и купих една малка, сладка, розова торта. Купих балони и си извиках такси. Исках да отиди до у тях, но пътя беше  40 минути пеш, а и той живее на 17 етаж, за бога . Стигнах за 15 минути, за щастие, нямаше трафик. След известно време, аз вече виках асансьора, а през това време си мислех, как ли ще реагира на подаръка и изненадата. Бях му написала поема. В нея описах всичко, до най-малката подробност. Бях споделила  мечтите ми, за съвместен живот и не само. Бях му купила и два самолетни билети за Малдивите. Отдавна искаше да идем на полека само двамата, а аз реших, че там е идеалното място за това. Асансьорът спря на 17 етаж. Аз излязох от него и се запътих към апартамента на Do-yun.
Имах резервен ключ, затова го използвах. Отворих вратата и заварих хола в ужасно състояние. Първата ми мисъл, бе,че тук е имало парти снощи. Бутилки от соджу и уиски навсякъде из хола и кухнята, опаковки от десертчета, кутии от пица и какво ли още не. Проверих кабинета му, за да видя дали е там, да го изненадам. Нямаше го. Все пак, реших да закача балоните из стаята, сложих подаръка му на бюрото и отидох да го търся. Сетих се,че може да е в спалнята си , затова отидох там. Още с влизането по пода намерих дрехи. Лошото беше, че не бяха само мъжки. Имаше и една червена рокля ,и едни високи обувки. Прималя ми. "Той не би ми изневерил. Той ме обича."- Казах аз на себе си.
Чувах непристойни звуци от тази спалня и тогава ми щракна. Това беше изневяра. Без да се замислям, започнах да викам на това момиче. Погледнах я. Беше с дълга, къдрава, руса коса. Имаше вид на ученичка, висока около 1.50 , слаба,че чак и се личаха ребрата. Взех тортата и забих лицето и в нея, след което изхвърлих дрехите и през прозореца.
- Бил на работа, било спешно, няма как да дойде за петата ни годишнина. ЛЪЖИ! ЛЪЖИ! ЛЪЖИ! Не те ли е срам бе. 5 години, само аз ли съм обичала? 5 години, само аз ли съм била вярна? 5 години, само аз ли съм била готова на всичко?
А? Отговори ми!!
- Не, просто...
- Млъкни! Аз идвам тука да те изненадам , а ти?  Никога не си помислих за тези 5 години, че ще ми изневериш, защото вярвах, че ме обичаш.
- Съжалявам!
-Майната ти.
При вида на тази ужасяваща гледка се разплаках. Излязох от апартамента му и се запътих към близката автобусна спирка. Беше започнало да вали ситен, летен  дъждец. Капките вода, се сливаха със сълзите ми. Мечтаех за толкова много неща. Мечтаех да се обичаме вечно, без скандали и подобни. Мечтаех да се омъжа за него, мечтаех да имаме две деца, голяма къща и две кучета, мечтаех да остареем, като възрастната двойка от днес. Мечтаех. Сега мечтая да го забравя. Сега мечтая да не съм толкова наивна. Мечтая, да намеря, някой, който наистина ще ме обича, някой, който няма да е толкова лекомислен към любовта ни. Сърцето ми беше разбито и аз продължавах да мечтая...

Епилог

Минаха 4 години, от случилото се, сега бях намерила някой добър. Някой,който имаше време за мен. Do-yun влезе в затвора, Minhyuk и Minho се събраха. Всички живяхме спокойно. Не помнех, голяма част от онзи ден, не исках к да помня.

Край!
__________________

Извинявам се, ако има грешки. Надявам се да Ви е харесало и да се надяваме, че скоро пак ще напиша нещо подобно, ако имате желание да четете простотиите ми 😂

( ( Тази седмица ще има качена по една или две глави и в трите истории, ако нямам да рисувам по иконопис или, като цяло , нещо свързано с училище) стискайте палци да нямам)