Протегнах се бавно и отключих вратата на гардероба. Плахо дръпнах дръжката, и това, което видях ме остави без дъх. Това не беше обикновен гардероб, това беше цяла гора!
Именно, гора. Но не обикновена. Това беше вълшебно място. Нямаше дървета, а вместо това имаше ОГРОМНИ гъби, които явно ги заместваха. Във въздуха летяха морски кончета с мънички крилца, не можете и да си представите колко красиво е това място, колко е...вълшебно. *мястото*
След като влязох, забелязах, че пред мен има някаква пътечка. Реших да тръгна по нея, защото това ми изглеждаше, като единственото място на което можеше да се върви.
Вече вървях от 5 минути и започнах да обмислям дали въобще тази пътека води на някъде, започвах да губя надежда, но така или иначе няма как да се върна, защото не знаех пътя. По едно време чух някой да крещи. Бързо се затичах напред, за да мога да достигна источника на звука.
Колкото повече тичах, толкова по-силни ставаха гласовете.
Най-сетне пристигнах. Пред мен имаше две малки дечица и едно момче изглеждащото горе-долу на моята възраст. Момчето беше с дълга червена червена коса, и превъзходни зелени очи. Или на кратко ето така:
А пък дечицата, бяха облечени с кафяви гащеризончета, и зелени тенисчици от долу. Едното детенце явно беше момиченце, защото имаше дълга кестенява коса, която бе вързана на две сладички плитчици. Също така имаше зелена шапчица и малки сладички заострени ушички. А пък момченцето носеше същата шапчица, и имаше същите заострени ушички, само дето то не бе с дълга коса, а с къса и рошавка кестенява коса.
BẠN ĐANG ĐỌC
~Лиса и вълшебната гора~
Viễn tưởngЛиса... Лиса Робъртсън е 15 годишно момиче, което живее в малък град в България. Тя не беше един от най-общителните , по-скоро тя бе от онзи тип хора, които обичаха да прекарват времето си сами и да четат книги. На 5-ия рожден ден на Лиса майка ѝ и...