Fallen

Chapter 2

-Изглеждаш като обезумяла фенка- засмя се Макс.

-Аз съм такава- изкикоти се Маккейла, а Алисън и Майк спряха по средата на улицата и започнаха да се смеят държейки ръцете си пред устата.

Да ви обясня, Маккейла носеше бяла тениска преди, но сега тя беше цялата в автографи. Явно обичаше тези момчета.

-Добре хора, аз ви оставям- каза Алисън и им метна с ръка, докато те се отдалечаваха. Тя огледа превозното средство внимателно, защото ценеше колите си. Да тя е момиче, но това не означава, че не може да бъде маниачка на тази тема. Качи се в красивото си Ферари и отпраши с мръсна газ. Доколкото е възможно, все пак беше в града и имаше доста ограничения. Не искаше да и дойде някоя честитка след седмица за превишена скорост и да се разправя след това.

След около половин час пристигна пред имението на баща си и въведе кода за алармената система. Вратата водеща към двора на имението се отвори и Алисън се насочи към гаражите. Паркира колата си в един от гаражите, който имаше червени врати като цвета на колата. Тя бавно запристъпва към жилищната част защото имаше много време и трябваше да прави нещо. Винаги правеше всичко в последния момент, защото както баща ѝ казва „Само важните хора закъсняват". Не, че тя вярваше на това, но просто не е като останалите да започне да се гласи два часа преди това и след това да няма какво да прави.

-Елза?- Извика момичето. Елза е прислужницата на имението. Все пак, тя не беше единствения служител там. Алисън се насочи към кухнята, за да провери какво правят готвачите. Тя потърси, но нямаше никой, странно. Винаги беше пренаселено.

-Добре, ще се оправя сама!-извика Алисън.-Супер, сега си говоря сама.

Тя се качи на третия етаж, който беше нейното място. Насочи се към стаята си и влезе вътре.Огледа се, имаше чувството, че някой я гледа, но нямаше никой. Тя си сложи по-удобни дрехи и излезе да се разходи в близката горичка. Когато беше малка, тя, майка ѝ и баща ѝ ходеха там всяка седмица на пикник. Ех, тези детски, безгрижни времена. Алисън въздъхна шумно, когато стигна до едно вековно дърво, на което имаше дървена къщичка. По-скоро си беше като палат на дърво. Тя го подмина и продължи да ходи към малкото водопадче. Това беше нейното успокоение, когато майка ѝ почина. С бърза крачка отиде до стичащата се надолу вода и седна върху един камък.