За любовта и отношенията

Untitled Part 3

 - Добро утро, красавице! - нежен глас ме събуди, докато усещах нечия рък дагали косата ми.

 Отворих очите си и го видях. Лежеше съвсем спокойно до мен, едната му ръка беше под главата ми, а другата се движеше във косата ми. Трудно ми беше да реагирам и съм сигурна, че съм го запяла като пълен идиот, но беше толкова красив с рошавата си коса и сънлив поглед. Как да откъсна очи от него? 

- Мммм. Добро утро и на теб! - казах аз, надявайки се сутрешният ми дъх да не е толкова ужасен, колкото го чувствах. 

Той се усмихна и ме целуна. В главата ми настана борба. Част от мене беше потънала във фантазия от това да се събудя до човека, който смятах за ангел и в който бях безумно влюбена, а другата част от мене мислеше само как отчаяно трябва да си измия зъбите, преди да го откажа от себе си заради лошият ми сутрешен дъх. 

- Да направя по кафе? - каза той тихо и сънливо, но се виждаше една доста по-голяма искра в очите му. 

- Няма да откажа! - казах аз, радвайки се, че ще имам времето да отида до банята да се поосвежа. 

Той излезна от стаята, а аз го следвах с поглед, защото се разхождаше спокойно само по боксерки. Боже мой, това тяло беше като изваяно от някой майстор. По-перфектно нямаше как да бъде, въпреки че бях доста смутена от факта, че се разхождаше пред мен почти гол. Когато се размърдах, за да стана усетих, че и аз нямам нищо друго по себе си, освен бельото ми. Седях втрещена опитвайки се да си спомня какво за бога беше станало предишната вечер. Колкото и да се мъчих помня само как се върнахме при другите, седнахме на масата ( естествено като истински приятели не пропуснаха да пуснат някои друг бъзик за нас ). Сипахме си по едно питие и може би няколко шота. Имаше танци, игри, но в един момент ми се появява едно петно до момента в който се събудих. Започнах сериозно да се паникьосвам. До този момент не бях имала гадже, камо ли да правя нещо такова. 

- Бау! - извиках се, за да ме чуе от другата стая. Беше ме срам да излезна от под завивките. 

- Да, Мяу? - каза той все така усмихнато и нежно.

- Ами.. - запецнах чудейки се как изобщо да формулирам въпроса си. - имам един въпрос относно снощи.. - молех се думите ми да дойдат магически в главата, защото колкото и да се опитвах, сякаш ми бягаха. - Дали сме... Случайно да сме правили нещо снощи?