I just fall in love

Влюбих се

Г. Т. Мирела
Днес беше още един нормален и скучен ден в училище.
Влезнах си в стаята и първи час имахме Англииски.

През часа едно момче от класа ми Константин, ни разсмиваше.
Казваше всякакви простотии.

Коце- Ама, аз съм най-умният бее.
Всички започнаха да се смеят.
Г-жата-Коце, я ми кажи как е
,,пише" в past participle
Коце- Е, ами..........
Г-жата- Айде бе Коце! Какво стана? Нали беше най-умният? Айде сега ми отговори! Коце- Сега мозъчните ми клетки се изключиха.

Всички започнаха да се смеят.
Аз също. По принцип не се смея толкова.

Мисля, че си въобразявам, но доста често го хващам да ме гледа. Мисля, че и той започва да ме харесва

Много е забавен.
А и тези светло сини очи направо
ме разтапят.
Много е красив и сладък.
Оооо, не, мисля, че се влюбвам в него.
Леле, никога досега не съм се влюбвала.
Чувството е ново за мен.

Часовете свършиха.
Прибрах се и си отидох в стаята.
Не спрях да мисля за него.
Изведнъж получих съобщение от Джису.
Накара ме да се усмихна, че има някой, който мисли за мен.

Skip time

Писахме си и ѝ споделих, че мисля, че харесвам едно момче.
Тя също ми сподели, че харесва момче.
И сега мислим как да се опитаме да съберем Джису и момчето, което харесва. Казах ѝ да се опитва да говори с него. Да го поздравява когато може.
Написах си набързо домашните и продължих да си пиша с нея.
Каза, че е на 14. С дълга кестенява коса.
Светло кафяви очи.

Но Коцето не ми излизаше от главата.
Не мога да спра да мисля за това как той ни разсмива.
Колко е забавен.
Колко е красив.
Колко е сладък.
Умен е но се прави на олигофрен.

Накрая вечерях с баща си и си легнах.

________________________________________________________________
Дали ще се получи нещо между тях двамата? Четете и ще разберете