Хейли

Chapter 1

Отворих тежката врата на входа, на сградата в която се намираха студията на нашата танцова група.

-Хей Хейли!- поздрави ме едно от момичета от групата.

-Здравей, знаеш ли къде е Сара?-попитах.

-Амии пред студио 5-А.

-Оки, мерси.- отвърнах и се запътих на там.

Сара беше най-добрата ми приятелка в групата и извън нея. Учим и в една училище и се познаваме от 5 годишна възраст, а сега сме на 17. Тя винаги е била в тази група, за разлика от мен. Аз се присъединих към тях преди 1-2години, когато ме отхвърлиха от академията по балет. Принципно там не танцувахме само балет имаше и хип-хоп, джаз, но балета си беше основен. Бях на 15 когато ме приеха, старах се много, краката ми бяха в рани и боляха постоянно, но не се предавах. Когато завършихме 1-вата година решиха, че не съм достатъчно добра и ме отхвърлиха и не успях да продължа там през втората година. Отказах се от балета, красив е, чувствах се добре докато го танцувах, но се разочаровах. Все пак не оставих страстта си към танците, с помощта на Сара. Защото аз наистина се бях отказала, но тя не спираше да ме кара да се записвам в какви ли не групи, накрая и в нейната група. Тя ме въведе в техния стил и с нейна помощ станах доста добра.

-Как си?- попитах я, а тя стана от студения под върху който беше седнала.

-Нервна, как да съм?- прегърна ме.- Наистина ми се иска да ни вземат на турнето. Заедно. Ще си прекараме супер.- седнахме на пода.

Бяхме кандидатствали да танцуваме на турнето на Beach brothers. Популярна група състояща се от трима братя. Все пак според мен на кастинга се справих супер, наистина мисля, че ще ни приемат. Турнето е около месец, доста кратко, поне според мен. Но беше в близките градове.

Мелиса, нашата треньорка, трябваше да ни каже кои момичета са приети. Но явно още не беше разбрала, защото ако знаеше веднага щеше да ни каже, вместо да ни гледа как стоим пред кабинета и чакайки.

Чухме скърцане, сърцето ми подскочи.

Заедно със Сара се изправихме и някой от момичетата се приближиха. Излезе Мелиса с един лист, върху който бяха написани имената на момичетата, които ще отидат.

-Момичета, всички ли сте тук.- огледа се- Добре, доста момичета са приети. Та Хана, Сиси, Никол, Лили, Куини, Стейси иии-,, само още един човек ли" помислих си- и Хейли.

Зарадвах се, но не напълно, тъй като аз отивах, но Сара, не. Тя искаше това повече и от мен. Когато я погледнах видях разочарованието в лицето и. В момента, който погледите ни се засякоха, тя ми се усмихна и ме прегърна.

-Ти отиваш! Супер! Много се радвах за теб!

-Да но.- опитах се да я прекъсна.

-Няма значение, аз ще си намеря други участия. Не ме приеха, заради крака, беше ясно, че ще стане така. Погледни го от хубавата страна. Ще се запознаеш с Beach brothers и ще ми вземеш автограф, нали?

- Разбира се, даже ще ги доведа да се запознаете.- засмях се

-Да не забравиш- засмяно ми отвърна.- Внимавай да не ме разочароваш.

Наистина ми беше много гадно, знаех колко много искаше, да отиде. Но все пак аз отивах на първото си участие на концерт. Нямах търпение, щях да се запозная с момчетата, не съм им луда фенка, но изглеждаха готини и правеха хубава музика.

*Май стана малко скучно, но ще се радвам да чуя мнението ви :)