К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Нямах много време да му обърна внимание,защото ни стреляха. Грабнахме пистолетите с брат ми и започнахме да стреляме по хората,който ни попречиха на пътя.Той също ни помогна с неговите хора.Стрелбата приключи.С брат ми бързо се качихме в колата и потеглихме за училището ми.
-Бате кои бяха тези всички хора. -Не знам мъниче, сигурно са някои от враговете на баща ни.Трябва да те пазим по-добре. -Аз мога и сама да се пазя,защо не ми кажете вече с какво се е занимавал баща ни.Само аз не знам. -Мъниче казвали сме ти го.Беше бизнесмен. -И за това има толкова много врагове които ни следят и приличат на мутри.
Гл.т. на Леа Застъпи тишина в колата след моите думи.Исках да разбера,кои бяха тези хора и миналото на баща ми.Бях се отнесла в мислите си докато не чух гласа на брат ми.
-Хайде мъниче пристигнахме -Чао -Не прави глупости Леа! -Все тая
Гл.т.на Рафаел Исках да и кажа с какво се е занимавал баща ни,но тя ще иска да се занимава също с това.Намаше как да и го кажа.Тя не трябва да разбере никога за това.
Гл.т.на Леа Запътих се към входа на училището,отпред ме чакаше моята най-добра приятелка Белослава на кратко Бела.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Бела на 17
-Здравееей момичее-каза Бела -Здравей -Какво има? -Нищо,нека да влизаме в час за да не закъснеем. -Ооо искаш да видиш гаджето ли -Знаеш че нямам гадже от както изчезна Мартинес -Леа не мисли за него повече,вие не бяхте двойка тъй че няма за какво да мислиш за него -Добре,остави това сега.Хайде да влизаме в час.
