Здравейте!Аз съм Бела и съм на 15 години!Имах майка и баща до онзи ден!Загинаха в пътна катастрофа!Останах само с брат си!Той е на 18 години!От както мама и тате починаха той се промени много!Прибира се късно през ноща и се напива!Немога да живея така!
Един ден отидох на скалата!Това е моето място за успокоение!Но нещо в главата ми каза: "Скочи!Всичко ще свърши тук и сега!!"
Брат ми дойде (незнам от къде знае за това място) и отново се беше напил.Предчувствах, че ще стане нещо лошо!!
Все едно го казах на глас и брат ми и аз паднахме надолу!Затворих си очите и "заспах".Когато се "събудих" мислех, че съм мъртва, защото бях в прекрасен двор на една бяла къща!Все едно сънувах, но наистина бях мъртва!
Изведнъж до мен се появи изглеждащо добре момче с бели дрехи и.....ангелски крила!Удивително!Казваше се Зак.Беше на 15 години.
-Здравей и добре дошла!-каза той.
-Къде съм?-попитах го аз.
-Ти си в Рая!
-В Рая??-учудено казах аз!
-Да.Ела да те разведа!
С едно щракване на пръстите се озовахме в къщата!Тя беше голяма и бяла от вътре!Седнахме на един бял диван.
-Сега трябва да ти кажа нещо! - каза той - Тъй като това е Рая трябва да се научиш да бъдеш ангел.Но знай, че това е много трудно!
-Добре.Но кой ще ме научи да бъда ангел? - попитах аз.
-Ами аз. - отговори ми той.
Щрак!И в ръцете му се появи една нежна бяла рокля.
-Харесва ли ти? - попита ме той с усмивка на лицето.
-Да, много е хубава!
Грейнах от щастие!
Отидохме на горния етаж, за да ми покаже стаята, в която ще престоя.
-Облечи се и слез долу в кухнята.Ще правим сладки!
След известно време слязох долу, а той вече беше приготвил продуктите.
-Много си красива!Отива ти!
-Благодаря ти! - казах аз, изчервявайки се.
-Хайде да направим сладките.
Стана доста късно, но сладките бяха готови и толкова вкусни.
-Стана късно. - казах аз.
-Добре.Нека те изпратя до стаята.
Качихме се.
-Лека нощ!
-Лека нощ!Заспивай бързо, защото утре ще бъде дълъг ден!
