Рой изправи глава ,докато очите му бяха пълни със сълзи и каза на полицаите-Може ли моят приятел Били да дойде ,той може да обжалва?
Полицаят го погледна някак съжалително но гледаше да не е мекушав пред такъв убиец-Да и по-бързо отрепка такава!
Каза полицаят
Рой излезе от съдебната зала и повика Били-Братле спасявай ме много съм загазил казаха ми 29години затвор..Ти си единственият ,който може да ме спаси.
Били го погледна изключително шокиращо-Какво имаш в предвид?Как да те спасявам?
Рой го погледна и каза- Ами трябва да застанеш като свидетел и да обжалваш и ще ми намалят присъдата ще бъде вътре 10години ако имам някой който е видял случката и може да обясни в трезво състояние.
Били погледна измъчено и доста съжалително и каза-Ъгхх...,добре но не знаеш какво нещо ми коства това за да го направя!
Рой погледна толкова благодарно и каза-Леле,леле,леле благодаря ти братле не знаеш какво значи това за мен-Подскачаше от радост като малко дете видяло щанд с бонбони.
Хайде стига си подскачал да влизаме.
Влязоха вътре обясниха ситуацията Били беше толкова засрамен и уплашен,че му идеше да направи още по-голяма глупост от тази на Рой.
-Е видя ли сега измъкнах те от всичките тези лайна, дори и присъда няма да излежаваш наказват те със един домашен арест дори и това не заслужаваш- Каза Били ядосан до мозъка на костите си готов да изгори целият свят от ярост ,защото му писна цял живот да бърше задника на старият си приятел.
-Рой го гледаше със страх готов да заплаче и му казва-Моля те не ме оставяй сам.
-ТИ ЛУД ЛИ СИ??? След всичко това ,което направи и дори те измъкнах пак не ме оставяш намира-Били крещеше все едно ми режат крак.
-Знам но,просто не разбираш какво..-Били прекъсва Рой и започва да говори по-спокойно
-Въздиша-Слушай сега писна ми от твоите "просто не разбираш" и "Аз ще се променя" ..Остави ме веднъж за винаги цял живот ти ходех по свирката цял живот вярвах ,че можеш да се промениш и да се излекуваш. Знам ,че това твойто не е нарочно а е болест но имам чувството че вече и болестта си пренебрегнал и убиваш за кеф....
Рой го гледа прекалено шокирано и изгубено в думите му- Били изчакай моля те! Ти беше този ,който ми помогна за всички тези извращения които направих помогна ми да мина през тях...
-И какво означава че убивам за кеф? Та аз да не съм Джефри Дамър? -Каза Рой с досада и отчаяност в гласа си.
-Просто ме остави не искам да те слушам повече забравяш ,че съм съществувал. Направих това от съжаление но ти дори и това не заслужаваш.-Били излезе от къщата и започна да рогае от мъка и болка.
Той обича Рой болката, която изпитва ,че заминава най-добрият си приятел в ръцете на съдбата го съдираше жив. Много добре знае че съдбата е жестока и винаги би взела живота му,но той в този момент беше прекалено наранен за да мисли за това?
*Из мислите на Рой*
-Защо пък толкова много Били се ядоса ,за това че ме е измъкнал? Дали не са му казали нещо полицаите без аз да знам? Едва ли ,той просто си е такъв сърди се тежко няколко дни после му минава.
Рой не беше толкова очарован ,за това че Били го напусна така жестоко защото той го бе правел и преди но не знае този път съдбата какъв среден пръст може да му покаже.
Част 4 -Следва продължение
