Скарлет беше обикновено момиче. Тя бе от типа момичета, които предпочитаха в събота вечер да си останат вкъщи, да четат някоя книга, докато всички други бяха навън, включително и родителите и.
И точно това правеше в момента преди да чуе звънеца.
Тя въздъхна и се изправи, подгъвайки ъгъла на страницата и след това сложи книгата на стола-не искаше да загуби докъде бе стигнала. Дръпна ръкавите на пуловера си, закривайки малките си юмруци и отвори вратата.
Бианка стоеше пред нея, облечена с изключително къса пола, потник и ботуши. Тя се облегна на вратата и повдигна добре оформената си вежда.
-Идваш ли?
Скарлет я погледна объркано.
-Къде?
-На лагерния огън, глупаво момиче.-отговори и Бианка и прокара ръка през вълнистата си коса.
Бианка бе най-добрата приятелка на Скарлет още от осми клас. Скарлет все не разбираше как Бианка иска все още да и е приятелка. Те нямаха нищо общо. Скарлет бе тиха, срамежлива и скучна, докато Бианка бе дива, шумна и много енергична, забавна.
-Бианка, казвала съм ти милион пъти, че не си падам по тези неща.-Скарлет протестира.
-Моля те, Скарлет.-помоли я тя.-Не искам да отида сама. Може да вземеш със себе си тъпата си книга и дори може да си облечена с този бабешки пуловер.
Обидите на Бианка не засягаха Скарлет. Тя знаеше колко тъпо ще изглежда, отивайки с Бианка облечена така, но това нямаше значение.
Скарлет, която в крайна сметка се съгласи, бе изкарана навън от Бианка. Скарлет стисна книгата си в своите крехки и треперещи ръце, докато най-добрата и приятелка я водеше през тъмната гора. Изведнъж Скарлет забеляза силна светлина на фона на мрака-само на няколко крачки от мястото, на което стояха. Светлината идваше от огъня.
Бианка веднага видя група от хора в далечината и отиде при тях. Скарлет стоеше неловко далеч зад нея, неискайки да прекъсне момента.
Скарлет знаеше, че в един момент Бианка ще я зареже. Винаги е било така от първия път, в който бе отишла с нея на парти. Очите и се насочиха към огъна, около който седяха всички. Скарлет изглеждаше глупаво с книгата си в ръце, седейки далеч от другите.
Тя реши да се върне към четенето и отвори книгата на мястото, на което бе стигнала. Тя вдигна поглед и погледна за последно дали Бианка не е някъде наоколо, но бе много трудно да я намери сред толкова много хора.Музиката звучеше като фон и това позволи на Скарлет да се загуби в четенето, докато не усети някой да сяда до нея.
-Не трябва да седиш сама или да четеш. Това не е клуб на книгата за девственици.-гласът каза.
Скарлет усети бузите и да почервеняват и тя вдигна глава, за да види, че до нея седи момче, което гледаше напред, а не към нея.
Целият бе облечен в черно. Скарлет преглътна и се опита да измисли нещо остроумно, с което да му отвърне, но не се сети.
-М-моята приятелка ме накара да дойда.-бе всичко, което успя да каже.
Кикот излезе от устата на момчето преди да се обърне към нея и да я погледне.
Очите му бяха много тъмни и имаше лек блясък в тях. Скарлет забелязаха малка самодоволна усмивка да играе върху устните му и отмести поглед от него срамежливо-чувстваше се като жалък неудачник заради това, че не може да говори с противоположния пол като нормално човешко същество.
-Не можеш да погледнеш към мен или ми има нещо на лицето?-той попита, подсмихвайки се.
Скарлет поклати глава преди да погледне към него. Бузите и станаха още по-червени. Но той грешеше. Нямаше нищо на лицето му, а той самият бе невероятно красив. Нямаше нито един белег от акне по бебешко гладката му кожа.
-Искаш ли да танцуваме?-той предложи.
-А-аз не танцувам.-Скарлет отговори, клатейки глава.
Затвори книгата си. Никой нямаше да я остави да си чете на спокойствие.
-Вече не.-каза той, подавайки и ръка.
Неохотно Скарлет му подаде ръка и той усети той да я хваща агресивно. Книгата и полетя и тя се обърна, за да види къде се е приземила, но усети ръцете му да се увиват около кръста и и да я дърпат срещу тялото му.
Той бе много по-висок от нея и със сигурност се чувстваше много по-удобно от нея в момента. Той поклащаше краката си заедно с тези на Скарлет. Телата им се движеха в ритъма на музиката. Скарлет започна да осъзнава колко неудобно се чувства с ръцете на това момче.
-Просто танцуване. Отпусни се.-той дрезгаво прошепна в ухото и.
Ръцете му бяха нежни, а той самият беше спокоен и съсредоточен. Шепнеше текста на песента в ухото на Скарлет.
-Знаеш ли с кого танцуваш?-той я попита, шепнейки в ухото и.
Скарлет поклати глава и за момент затвори очи-отпускайки се и позволявайки на музиката да я заведа на друго място.
-Знаеш ли кой съм аз?-той попита отново тихо.
Скарлет пак поклати глава. Тя се почувства много глупаво за това, че не се бе представила и не бе попитала за името му. И ето е, танцува с непознат.
Преди да се отдръпне и да проговори, той я придърпа към себе си и се наведе, за да прошепне нещо в ухото и.
-Аз съм дявола!
