Скарлет държеше учебниците си и затвори вратата на шкафчето си. Бианка стоеше търпеливо зад нея. Никой все още не бе пристигнал в училище, защото Скарлет винаги пристигаше по-рано. За момент двете се гледаха неловко.
-Имам тест втория час, ела с мен до кафенето, за да учим. - Бианка и каза спокойно. Дори не и се извини за това как се бе държала през уикенда, но винаги е било така.
Скарлет последва Бианка като изгубено кученце. Кафенето винаги бе празно и тихо през това време. Двете седнаха и отвориха учебниците.
Минута след минута учениците започнаха да идват. Никой не мразеше понеделнишките сутрини повече от Скарлет. Кафенето се превърна от тихо и спокойно в шумно и пълно. Скарлет бе благодарна, че Бианка не бе поканила някой от приятелите си да седне с тях.
-О, мамка му. - Скарлет чу Бианка да прошепва.
Вниманието на всички бе насочено в една посока. Скарлет се обърна, за да види какво гледат и не можеше да повярва на видяното - Джъстин. Изгледаше като нормален ученик. Носеше тъмно сиви дънк, дънково яке и бе преметнал на едното си рамо черна раница.
Без причина Скарлет се изчерви. Той изглеждаше великолепно, но бе толкова мрачен. Не знаеше какво изпитва към него, но цялата тази мистериозност го правеше много интригуващ.
Джъстин се обърна главата си, за да види, че Скарлет гледа към него. Но тя бързо извърна глава. Още по-червена и засрамена тя вдигна глава, за да види дали той я бе хванал, че го зяпа.
Джъстин намигна на Скарлет палаво и показа перлено белите си зъби. Всички погледи бяха върху него и той го знаеше - харесваше му.
-Познаваш ли го? - Бианка попита.
Скарлет бе откъсната от фантазиите си.
-Н-не. Не знам кой е.
Заекна Скарлет и бузите и поруменяха, което накара Бианка да стане по подозрителна.
-Но той ти намигна?
-Н-не, той намигна на някой друг. Не на мен. Не на скучната мен. - Скарлет отговори.
Въздъхна тежко и забеляза, че говори глупости. Винаги, когато се притесняваше правеше така.
Бианка повдигна веждата си и поклати глава.
-Толкова си странна. Да вървим.
Почувствала се засрамена, Скарлет събра нещата си и последва Бианка. Двете тръгнаха към шкафчето и. Бианка започна да взима неща от горния рафт, а Скарлет спокойно и търпеливо я чакаше отстрани. Някой покри очите на Скарлет, което почти я накара да подскочи от страх.
-Познах кой? - мъжки глас каза. Скарлет вече знаеше кой е той.
Тя свали ръцете му от очите си и се обърна. Той стоеше пред нея с голяма усмивка на лице. Скарлет за малко не се разтопи по средата на коридора. Бианка ги гледаше с широко отворени очи. Джъстин прочисти гърлото си.
-Съжалява, прекъсвам ли нещо? - учтиво попита, гледайки към Бианка. Дяволът имаше маниери.
-Да. - Бианка му се сопна и затръшна вратата на шкафчето.
-Не, не прекъсваш. - Скарлет му каза преди той дори да опита да си тръгне.
Джъстин се усмихна на начина, по който тя го защити.
Бианка им се присмя и скръсти ръце.
-В такъв случай, надявам се, че няма да имаш нищо против ако ти открадна приятелката за малко. - Джъстин каза отново гледайки към Бианка.
Но преди тя да успее да отговори, Джъстин грабна ръката на Скарлет и тръгнаха надолу по коридора.
Двамата тичаха по коридора и Скарлет погледна към Джъстин. В този момент той изглеждаше толкова грациозно. Бяха като в сцена в романтичен филм. Тази мисъл накара сърцето на Скарлет да забърза ритъма си.
Той спря в края на коридора и двамата бяха останали без дъх. Скарлет чу прекрасния смях на Джъстин, който накара коленете и да омекнат.
-Време е за второто ти желание, пеперудке. - той каза, облягайки се на стената. Прокара ръка през косата си.
Скарлет се изчерви на прякора, който той и бе дал и се замисли за момент.
-Н-но не знам какво да си пожелая.
-Всичко, което поискаш. Огледай се наоколо, принцесо. Твоето желание е моя команда. - тихо каза той.
Скарлет огледа наоколо. Замисли се за около минута и след това голяма усмивка се появи на лицето и.
-И-искам да съм популярна. - отговори тя. - Пожелавам си да съм популярна.
-Както пожелаеш, моя малка пеперудке. - Джъстин се усмихна. - Ще се видим. Наслаждавай се на второто си желание.
Джъстин я остави и тръгна по коридора. Намигна и и изпрати въздушна целувка. Скарлет се чувстваше по същия начин - все още не се чувстваше популярна. Тръгна към първия си час, който бе история.
В момента, в който тя влезе в стаята очите на всички бяха насочени към нея и и се усмихваха. Почти всеки един в стаята я поздрави дори и хора, които не познаваше. Дори най-популярното момче Рик я поздрави и тя се изненада, че не припадна щом той го направи.
Скарлет седна на мястото си и Рик се обърна към нея.
-Довечера ще правя купон в нас. Нашите ги няма. Надявам се, че ще дойдеш. - подсмихна се.
Без да се усети Скарлет кимна с глава. Още в момента, в който влезе в стаята се почувства като друг човек. Имайки се предвид, че това бе първият купон, на който някого бе канена, нямаше как да не развълнува от факта.
След училище, Джъстин бе изчезнал и Бианка също не се виждаше, затова Скарлет дори не си направи труда да я потърси. Щом се прибра започна да се тревожи какво да облече. Отвори гардероба си и извади първото, което хвана - черна рокля, която комбинира с тъмночервени високи токчета.
Майка и никога не си беше вкъщи и за първи път Скарлет се радваше от този факт. Излезе от тях и тръгна към къщата на рик. Навън бе доста хладно и краката и трепереха от студения вятър.
Домът на Рик бе огромен и пълна с хора. Силната музика вибрираше. Веднага щом влезе в къщата хората се поместиха, за да и направят място. Няколко момиче изгледаха мръсно Скарлет, а няколко момчета направиха мръсни коментари по нейн адрес.
Скарлет забеляза Джъстин да седи на една от масите. Погледите им се срещнаха. Той се подсмихна самодоволно и тя отиде при него. Носеше черно кожено яке и черни дънки,които имаха верига от едната страна. Скарлет не можеше да не усети пеперудите, които запърхаха в стомаха и още щом го видя. Джъстин не можеше да не захапе устната си, когато забеляза колко добре я е трансформирал. Всички гледаха нея, той също я гледаше.
-Мамка му. - изруга тихо. - Добре съм се справил, нали?
Скарлет се подсмихна.
-Не бих ти дала всички заслуги.
Джъстин се засмя и я дръпна към себе си, така че малкото и тяло да е между краката му. Той нежно я целуна по бузата и тя усети горещия му дъх върху врата си.
-Предполагам, че си с мен тази вечер, моя малка пеперудке. - той прошепна.
Въпреки силната музика, Скарлет успя да чуе думите му съвсем ясно - сякаш само те двамата са в стаята.
-Ами ако не искам да съм с теб? - Скарлет го предизвика, усмихвайки се сладко.
-Тогава може би трябва да те разкъсам на парчета и да те изгоря. - Джъстин се усмихна невинно. Въпреки че невинен беше последната дума, с която можеше да се опише.
Думите му накараха Скарлет да потръпне, но по някаква причина тя знаеше, че той нямаше да я нарани.
-Повярвай ми, пеперудке, аз съм много по-добър от всички тези момчета тук. Всичко, което те искат е да те изчукат. - каза и той, докато нежно галеше гърба и.
-А ти не искаш да ме изчукаш? - попита Скарлет.
Джъстин се засмя.
-Добре съм те научил.
Той се обърна и все една червена чаша. Даде я на Скарлет. Тя се взираше в него за момент. Джъстин направи знак с ръка да вземе чашата и тя го направи.
Усети вкуса на алкохола по устните си щом отпи. Той прогори гърлото и. Погледна към Джъстин, който и се усмихваше дяволито.
-Тази вечер ще те отведа в ада, пеперудке.
instagram: https://instagram.com/xrisii.h/
facebook: https://www.facebook.com/xristiana.petrova.1?ref=ts&fref=ts
пишете ми на лично ако искате да разберете кога ще има некст ☺️
