EmperorCraft: Завещание

Глава I - Началото на една нация

"Армия от овце, оглавявана от лъв, винаги ще удържи победа над войска от лъвове, оглавявана от овца."
Наполеон Бонапарт

       "Добре дошли в Конфедератът! Това е нацията на прогреса, на бъдещето, на народа. Не забравяйте, че заедно градим, заедно прогресираме", казваше някакъв мъжки глас през механичните говорители в коридора на Едилон. Огромната крепост на име Едилон се издигаше върху един хълм обграден от всичките окръзи, които бяха подвластни на Върховният Президент. Сигурността там беше безупречна.
        Една едра фигура с качулка стоеше на трон в масивна пищна тронна зала. В залата през дълъг коридор приближиха един мъж и хуманоидна котка с дрехи на ловец на глави. Двамата се спряха до трона, а фигурата си свали качулката. Беше мъж с обгорено лице пълно с белези. Очите му светеха в лилаво. Очите на тези срещу него също светнаха. На котката в лилаво, а на мъжа в червено.
- Ние. Сме. Ядрото - казаха тримата в синхрон.

...

       Конфедератът беше масивна нация съставена от четири окръга - Велстар, Иморталис, Инвиктус и Сойките на Смъртта. В центъра на всичко беше Едилон - огромна крепост. Велстар беше окръга на посевите. Иморталис се славеха с полезните изкопаеми. Инвиктус поддържаха индустриализацията на нацията, а Сойките беше последният оркъг, който се славеше с най-висока престъпност.
        Лидерът на Велстар Дим крачеше наляво надясно из пътеките на Вирзсор. Той тръгна към едни тръстикови ниви, където някой подрязваше растенията.
- Ранобуден си. Не ти прилича на годините, Срайзо - каза Дим.
- Все още съм свеж като утрото, Дим, не съм толкова стар - каза Срайзо и остави ножицата на една маса.
- Така и така си буден...трябва да видиш нещо.
       Двамата се качиха на един хълм, където имаше пропаст, която беше пълна с пепел.
- Протестантските флагове. Нашата революция. Някой е разбрал - каза Дим притеснен и се хвана за главата.
- Но как, как е възможно. Не сме казвали на никого. Кога да са дошли тук?! - каза Срайзо и опипа пепелта на земята.

...

        Инвиктус и Иморталис се намираха почти едно до друго. Можеха да си махат, защото бяха на едно езеро разстояние. Лидерът на Инвиктус - Мартин и този на Иморталис - Бляк редяха книги в подземната библиотека на Иморталис.
- Толкова много книги...колко години ги събираш? - попита Мартин.
- Повече отколкото можеш да си представиш - отвърна Бляк.
      На земята падна една книга. Мартин слезе от стълбата и я вдигна. "Log 0000", пишеше отпред.
- Log 0000? -зачуди се Мартин.
- От времето на Гилдията е. Не съм я отварял оттогава, но май беше за Ядрото или нещо си - каза Бляк.
- Значи не ни е нужна?
- Да, мятай я там отзад.
         Мартин я хвърли назад и книгата се хлъзна под масата. В стаята влезна Крис, носейки една купчина други книги.
- Намерих тези в едни сандъци. Има всичко - някакви си логове и друг куп някакви лилави книги - каза Крис и ги просна на масата.
- Да не би да каза лилави книги - каза Бляк и скочи от стълбата. Той събори купчината на масата и започна да прехвърля книгите.
- Да, защо? Какво са лилавите? - попита Крис.
- Криси,...това са от прокълнатите книги на Лилит - каза Бляк и вдигна една в ръцете си. "Zasabrn fgiromo", пишеше на нея. - Заклинание за мощ. Книгите трябва да са 7.
Бляк разбърка всички и видя, че са 6.
- Странно... - каза Бляк - Трябва да са 7. Коя липсва? "Мощ", "Невидимост", "Илюзия", "Защита", "Контрол", "Смърт"....липсва "Живот".
- Има ли значение? Ерата на Лилит приключи. Както и тази на Ядрото. Вече заклинанията не работят - каза Мартин.

...

       В Сойките цареше хаос. Окръгът беше престъпнически рай. По един дълъг коридор вървеше едно момиче с дълга кафява коса, босо, със затворнически дрехи. Беше с оковани ръце, а зад нея вървеше един пазач, която отвреме на време я буташе с палка. От килиите се чуваха всякакви ценизми от затворници.
- Каква кукла само.
- Само да ми падне.
- Не си за тук, принцесо.
       Момичето само ги гледаше без да вдига глава, местеше поглед наляво-надясно.
- Тук си - каза пазача като я плъзна по гърба с ръка. Той я хвана и я изблъска в една килия. Тя не мърдаше от място, гледайки към решетките.
- Не изглеждаш сякаш мястото ти е тук - каза някой зад нея. Тя се обърна леко и от тъмнината излезе едно момче на не повече от 16 години. - Аз съм Георги.
- Йелоу, викат ми Йелоу. Защо си тук? - попита тя.
- Защото пребих един дъртофелник. Ти?
- Крадох храна системно и ме хванаха.
- Леле.
- Аз и брат ми сме сираци. Той загина от инфекция преди 2 месеца. Брат ми беше единственото, което имах - каза Йелоу и сложи ръце на лицето си.
- Е, свиквай с живота тук, защото не мисля, че ще видим светлина скоро.