EmperorCraft: Завещание

Глава II - Поглед към миналото

В столовата на затвора се чуваше дрънченето на лъжиците и паниците. Всички затворници ядяха някаква видимо гнусна кафява каша, която не им се нравеше много. За реда следяха четирима пазачи. Йелоу и Георги стояха на една от масите.
- От кой окръг си? - попита Георги.
- Има ли значение? Сега съм от този - отвърна Йелоу отклончиво.
- Хайде де - настоя Георги. Йелоу помълча, а после каза:
- Конфедератът, оригинално съм от там.
- Били сте бедни в Конфедерата? Там са само аристократите и господарите.
- Там имаше дом за сираци. Аз и брат ми живяхме там откакто се помня. Решихме, че нямаме нужда от тях и избягахме. Започнахме да се крием и да крадем храна, за да оцеляваме докато...
Георги не каза нищо. До тяхната маса се доближи един много едър затворник. Беше с гола глава и белег на лицето.
- Йелоу...? - каза гигантът.
- Не? - каза Йелоу.
- Да, ти си Йелоу. Малка кучка! Мъртва си! - Той се забърза към нея, а тя се хлъзна под масата. Затворникът хвана пейката я бутна настрана. Йелоу излезна от другата страна на масата и хвърли по гиганта метална табла. Той се замая за момент, а тя скочи на врата му и започна да го души, но това не му действаше. Затворникът я хвана и я хвърли в стената.
- Спрете веднага! - дойде надзирателят заедно с четирите пазачи. Той им направи знак и всички го удариха се електрическите палки. Гигантът приклекна и те му сложиха електрически нашийник. Поведоха го към килиите. Георги отиде до Йелоу.
- Боже, добре ли си? - каза той притеснено.
- Била съм и по-зле - отвърна със затруднение.
- Трябва да ти призная, че имаш идиотски кураж.
- Нищо не си видял - отвърна Йелоу и Георги и помогна да се изправи.
- Защо искаше да те убие?
- Казват му Фениксът. На времето тормозеше невинни хора и взимаше пари от тях. Беше част от корупцията в Конфедератът.
Надзирателят се върна от килиите и дойде при двамата.
- Имаш голям кураж да се изправяш срещу Фениксът - каза той.
- Той започна пръв - обади се Георги.
- Искам да дойдеш с мен, има един човек, който иска да те види, момиче - каза надзирателят.
- Ами аз? - попита Георги.
- Той също идва - каза Йелоу и погледна надзирателя изпитателно, който само кимна.
Тримата влезнаха в офиса на надзирателя. На единия стол вече стоеше мъж. Той се изправи и се обърна. Беше висок и носеше цилиндър. Едната му ръка беше направена от метал и механизми.
- Йелоу - каза той.
- Йелоу, това е Владимир Сóколов - каза надзирателят. - Той иска да те вземе под крилото си.
- Защо? Аз съм просто една престъпница - попита Йелоу.
- Познавам те откакто беше до коленете ми. Бяхме близки с родителите ти преди да те изпратят в сиропиталището.
- Познавал си.....родителите ми?
- Точно така. Те не те зарязаха, защото не те обичаха. Направиха го, за да те защитят. Конфедератът ги издирваше, защото работеха за революционна организация.
- През всички тези години си мислех, че са ме зарязали...
- Искам да дойдеш с мен. Обещавам да се грижа за теб.
- Мен забравяте ли ме? - попита Георги.
- Каква е тази отрепка? - каза Сóколов и се намръщи.
- Това е Георги, ако ще ме взимаш под крилото, ще вземеш и него - настоя Йелоу.
- Добре, все тая - каза Владимир. - Хайде.
- Довиждане, г-н Сóколов - каза надзирателят.