In the eyes of death

Chapter 2

Лиа влезна в учелището и се запъти към 3 етаж където е стаята им  ,тя седна на чина си който беше наи отзад извати си учебника и тетрадката и зачака да почне часа след 5 минути дойде и Мади като седна до Лиа и си говореха
      
       ~ звънеца би и часа почна ~

~40 минути по - късно ~

В края на часа класният каза че ще имат нов ученик

годин Мин : така ученици моля посрешнете новия ви съученик  Jeon  Jungkook

Всички погледнаха към вратата и от там влезе момче на 19 / 20 години  висок около 1,78m направих лек анализ и нещо ми привлече вниманието очите му не бяха изразителни, бяха черни като безна сякаш който го погледне в очите  ще се загуби в необятнията, леко се напрегнах и за това преместих погледа си от него към тетрадката . Часовете минаха и аз бях в парка, разхождайки се батерията на телефона ми беше паднала и затова загубих представа за време, разхождах се и мислех за новото момче, той беше странен и леко плашешт всякаш не беше човек а нещо съвсем различно от човешко същество , бях потънала в мисли и някой викаше името ми стреснах се , обърнах се и видях Джъстин бягайки към мен

Джъстин : Лиа

Лиа : о хей брат ми какво става

Джъстин : ти със  всичкият ли си  , а ?

Лиа : какво имаш в предвид

Джъстин : къде е телефона ти

Лиа : в джоба ми е защо  питаш

Джъстин : знаеш ли колко се бях притеснил, защо не си вдигаш когато ти звъня

Лиа : батерията ми е паднала

Джъстин  : радвам се че си добре,  никога повече не ме плаши така ясно

Той я прегръща силно и тя му отвръща на прегръдката

Лиа : не знаех че ще се притесниш, за мен толкова много

Джъстин  : нямаше те от 13 : 30  а сега е 15 :10

Лиа : еха напълно изгубих представа за време , извинявай бате

Джъстин : всичко е наред хайде да се прибираме направил съм рамен има и кола

Лиа : хайдееее тогава да вървим

Бяха си вече в тях и ядяха рамен Джъстин  питаше Лиа  как е минало в учелище

Джъстин  : е Лиа как мина денят ти

Лиа : еми добре имаме нов ученик