Всеки път, в който ме докосваха ръцете ти, усещах как горя.
Тялото ми беше в пламъци и не можех да го погася.
Толкова години минаха, но аз още имам невидими белези по кожата си.
В огледалото виждам страх и в тишината чувам плач.
От теб остана само спомен, от мен - пепелта на болестта ни.