"Любов На Вражеска Територия // Love In Enemy Territory//

01

Константин

Имах чувството че над къщата се беше настанил тъмен облак.Обстановката беше като нищо друго, което бях виждал досега. Тате беше бесен не му бях виждал очите от сутринта, а мама беше...развалина. Тате, чичовците ми и дядо ми бяха в офиса вече няколко часа , а на мен ми беше поверена задачата, да бъда около мама и Аника,мислеха си че Ника не разбира какво се случва . Което беше глупаво, защото тя беше почти на четири и разбираше какво се случва или поне усещаше напрежението наоколо.. Трябваше да си огромен глупак, за да не разбереш какво се случва, защото сестра ми никога не изчезваше просто така. Никога не си позволяваше да не вдигне телефона на нашите. И само един Бог знаеше къде беше и дали беше добре. Никой вкъщи не беше на себе си. Никога през живота си не бях изпитвал такъв гняв или такава жажда за кръв. Не можех да мисля трезво.

-Бати кака кога ще си дойде искам кака да си дойде? - Ника избухна в плач за пореден път което накара мама също да се разтресе от нов прилив на сълзи. А това от своя страна даваше на звяра в мен повече сила да счупи веригите и да избие копелетата дръзнали да пипнат сестра ми до един.
-Ела тук съкровище -прегърнах я а тя се вкопчи в мен - Ще върна кака вкъщи обещавам.

........

Мама успя да заспи благодарение на успокоителните , а Аника е с бавачката си . В момента с тате и чичо Вук опитваме да локализираме телефона или колата на сестра ми но без резултат, няма данни за ПТП-та в радиус от 400 километра, никой не я е виждал след като снощи е била в залата до късно през нощта. След това всичко е мъгла.

........

Бяха изминали двадесет и четири часа откакто сестра ми я нямаше. Едно мъчително и дълго денонощие за всеки един от нас.

Седях и потропвах нервно с крак докато чаках заповед от баща ми. Офисът беше пълна безредица, тъй като се беше превърнал в нещо като отдушник за нервите му . С него не бяхме говорили от вчера, когато ми заръча да наглеждам мама и сестра ми , а това беше сутринта преди да се затворят в офиса . Видяхме се само на вечеря ако можеше да се нарече такава ядохме просто за да не вземе някой да припадне . Единствено ме пита как е положението, на което като отговор свих рамене. Как можеше да е положението реално? И това ни беше целият разговор. И дори сега докато всички мъже от семейството бяхме тук той пак не ни поглеждаше. Беше обърнат с гръб към нас. Раменете му бяха изправени, но напрежението се усещаше от него в радиус от поне сто километра.