Живота на Ива

част 9

Той стана бързо от мен без да каже и дума се запъти към вратата, засрамен от постъпката си.. ама то и аз бях засрамена но баща ми не беше като останалите на него не му правиха такива неща впечатление, той ми го каза и се засмя. Носеше един подарък зад гърба си, виждаше се как виси една голяма червена панделка. Той ми я подаде, имаше дупки по нея... отворих я и какво да видя, едно малко и сладко черно коте със сини очи. Толкова се заеадвах че се хвърлих да прегръщам баща ми. Казах му че го обичам и го изгоних от стаята най нахално. Легнах на леглото бутнах котията под леглото а котето седеше до мен и ме гледаше, замислих се за Андрю какво се случи, всичко стана толкова бързо че дори не усетих. Погледнах през прозореца и го видях да ходи към езерото. Скочих от леглото взех котенцето и се запътих натам, все още не знаех как да го кръстя и си помислих, че той може да ми даде идея... вече го настигнах беше седял на едно паднало дърво в езерцето, не знаех как ще рейгира котето затова останах на сухо, и изкрещях името на Андрю. Той ме видя и дойде при мен, бяха му се наежили бузите (беше толкова сладък че не знам как не съм паднала в езерцето, краката ми бяха омекнали) питах го какво става а той ме гледаше и мълчеше, не мина много време докато реши да ми каже какво му е. Започна да говоеи тихо и да заеква, обясняваше ми че сега ще го е срам да погледне баща ми в очите или изобщо да го погледне. Започнах да се смея толкова силно че даже котето се оплаши. Попитах Андрю как да го кръстя, а той ми предложи името Стил. На мен ми допадна супер много и се затичах към нас...
Искам да знам дали да продължавам с историята или да спра... и ако имате идей за да стане то интригуваща (ще съм ви много благодарна)