Казвам се Марина Фернандес на 22 г от Venice Italy.
Домът ми се намира на две преки от един венециански музей . В него работех .
Шефът ми — Матео Фераро ме сваляше , но продължих да работя тъй като парите ми бяха нужни за лечението на баба ми — Лучия Фернандес, която е болна от рак.
Преди осем години бяхме като попарени щом научихме , тя беше на поредната си изложба и наскоро беше продала картината си " Битие" за 8,500 щатски долара в САЩ. Тогава щастието и изгасна и от тогава нищо не може да я накара да е щастлива както преди.
...........................................................
Минаха месеци откакто се спомина баба Лучия.
Шефът ми е гадняр! Насили ме въпреки мъката ми !
Купих си билет ще замина далеч от Флоренция и ще започна на чисто живота си!
................................................................
Случи се и това , което най- много ме плашеше ...
Оказах се бременна от Матео! Беше късно за аборт.
Не му казах и родих детето . Беше красиво момиче— Елиза! Оставих я в дом , защото нямах възможност да я гледам , сама сменях толкова често местоположението си ,че тя нямаше да издържи.
.................................................
Заминах за Лондон.
Преди заминаването си бях кандидатствала онлайн в две рекламни агенции за позиция на водещ и вече имам и работа.
Може би , ще срещна и любовта на мечтите си.
