My girl

Глава-1

Ето ме пред листа за финалния изпит... "Сериозно ли? Завършвам гимназия? Скоро..."- говоря с вътрешна си глас преди погледът ми да падне върху листът с изпитния тест. "Кой е авторът на "Илиада" и какво знаете за него?" - Интересен първи въпрос. Самодоволна усмивка се появи на лицето ми, когато се сетих, че в осми клас Бен не можеше да запомни нищо по литература. Надявам се пет години по-късно да е запомнил нещо.

-В осми клас-
-Хайде де! Бен, кой е авторът на "Илиада" повторих ти го петнайсет пъти днес. - Сложих ръце на кръста си и главата ми се наклони настрани чакайки отговор.
- Не знам! Ти днес повтори сто пъти, че те боли глава, това запомних. - Бен ръкомахаше с ръце паникьосано
- Охх! - Ще го удуша с кабела на зарядното.
- Още ли те боли? - Бен ме погледна тъжно и загрижено, но това нямаше да го спаси...
- Не е това важно сега. - Седнах срещу него на кухненската маса у тях - Отчайваш ме! - Въздишам а той леко се усмихва. Ке изтрия тази усмивка. много ме ядосва. Защо не може са запомни, ме Софокъл е написал Илиада?

-Сега-
След една седмица с Бен бяхме в къщи и гледахме лаптопите си и чакахме нервно резултатите от изпита. Около мен Бен стана топ ученик, а аз станах по-спокойна и мила около него.
- Ето ги! - Изпищях - Не мога да гледам! - закрих си очите. Усетих движение и лек вятър, Бен гледа и моите резултати.
- Джулс имаш пълен брой точки! - Бен ме прегръща - Аз имам една точка по-малко от теб. - Махам ръцете от очите си и поглеждам екраните.
- Въпроса за "Илиада" ли сгреши? - Погледнах го учудено, а той погледна в пода виновно. Цъкнах с език разочаровано и излязох от сайта с резултатите.
- Коя специалност ще запишеш в университет "Ямсен"? - попитах още с поглед в лаптопа си, но периферното ми зрение видя Бен да минава с ръка през косата си.
- Всъщтност ще запиша в "Колинс".- Рязко го погледнах с разширени очи.
- Нали говорехме за "Ямсен"? - попитах разочаровано. - Защо промени решението си? - обърнах се с по-голяма част от тялото си към Бен.
- Джулс "Ямсен" е твоята мечта и ти говориш за този университет от осми клас, аз не съм искал да уча там, но... - свитото ми сърце ме накара да го прекъсна.
- И защо не ми каза? - той мина с ръка през косата си.
- Съжалявам... но- Той млъкна.
-,,Но" какво? -
-Джулс ти толкова се беше обсебила от "Ямсен" и от това, че двамата ще влезем там, че за момент си помислих, че без мен няма да се справиш там. - Той се усмихна леко. А аз се усмихнах още по-широко.
-Ха! Мислиш, че аз няма да се справя без теб?- Гледах го истерично.
-Не, Джулс...- сръчках го в гърдите с пръст.
-Само ме гледай. - посочих му вратата, за да си тръгне. Той взе изключи лаптопа си и го затвори докато ставаше от стола си. Погледна ме за последен път преди да прибере лаптопа си в раницата си и да се запъти към входната врата на домът ми, за да обуе обувките си и да излезе.
-Кръгъл идиот! - Шепнех сама на себе си. Не мога да повярвам, че ме е лъгал мълчаливо не всъщност ме е карал да се лъжа сама и да се заблуждавам. Бен Майкълсън ми заби нож в сърцето, не само защото ме излъга, а и защото мислех, че е честен и, че и той иска да е с мен. И да учим заедно, нали това беше целта? Положението е - пише се "Бен" чете се "предател". Мразя се че съм го харесвала. Ще ме изостави просто така в "Ямсен" съвсем сама и ще отиде в "Колинс" където учат всички богаташки лигли и лигльовци. И той ще е такъв, отива му! В осми клас не го удуших с зарядното за телефон но сега ще го направя! Защото това момче ме кара да го мразя и все пак не знам как да го мразя, защото го обичам. Чувствата ми са по-силни от мен. Дори и родителите ми го харесват.

-В девети клас-
- Бен обясни ми втората задача. Нищо не разбирам! - Натъжих се и се нацупих. Почти щях да се разплача, Бен прочете емоциите ми като книга и веднага седна до мен хващайки лицето ми с ръцете си.
- О, Джулс не се натъжавай. - Майкълсън погледна тетрадката ми и хвана ръката ми в неговата докато държа химикалката си- Така, уравнението е много лесно. Трябва да откриеш тези скоби... - Толкова е красив докато ми обяснява, за бога толкова е атрактивен! Нежността с която държи ръката ми и пише с химикалката в нея, леко ме гъделичка. Той забелязва, че го зяпам и отмества кичур коса зад ухото ми.
- Джулс, слушаш ли ме? - Единственото, което разбрах е, че харесвам умни мамчета. Той е идеалният ми тип момче. Красив, мил, висок, с мека коса, нежен е с мен, има здраво тяло и има добри оценки в училище.

Но скоро си намери гадже и аз бях съсипана, отдръпвах се от Бен и бях груба и студена докато не се разделиха.

-Сега-
Ще се фокусирам над себе си. Вече имам ясно изготвен план. Утре започват запиванията затова рано сутрин ще вляза в сайта на университета и ще се запиша. Когато излязат резултатите и разбера дали съм приета ще се запиша официално. Моите 100% изкарани на изпита ще отворят вратите ми към "Ямсен".
Имам цяло лято да уча и да се упражнявам и когато учебната година започне ще бъда най-добрата студентка. А Бен Майкълсън вече е убит и погребан на стотици метри под повърхността на съзнанието ми.