*Рейчъл разказва*
В момента е 12:40 и ние току що пристигнахме във вилата аз и Ема се настанихме в стаята ни разбира се че ние споделяме стая и погледнахме през прозореца
-"Ема виж това" Ема лежеше на леглото
-"Рейчъл остави ме намира искам да си лежа" Измрънка тя
-"Хайде ставай ела да видиш" дръпнах я за ръката
-"Добре добре ставам" Каза Ема и стана
-"Виж там има някаква сграда мисля че е изоставена"
-"Аз не мога да разбера каква е тази вила в нищото"
-"Какво имаш предвид" попитах аз
-"Какво имам предвид ли огледай се наоколо няма нищо само някаква изоставена сграда и тази луксозна вила която е в полето"
-"Стига Ема не сме в полето"
-"А тогава ми кажи къде сме огледай се и ми кажи какво виждаш защото аз виждам някаква страшна изоставена сграда, път по който минават коли и една пустош"
Тогава аз млъкнах и се заслушах имаше някакъв странен звук звучеше като звук на мърдаща се камера но просто го игнорирах и изведнъж изречението се стрелна от устата ми
-"Хайде тази нощ да отидем в изоставената сграда!" Тогава Ема ме погледна странно а аз осъзнах какво казах и закрих с ръка устата си
-"Какво? Искаш да отидем в тази изоставена, страшна, съборетина и то през ноща? Ти луда ли си?"
-"Хайде ще е забавно" Започнах да ѝ се моля докато тя не се съгласи
-"Добре добре просто спри ще отидем но въпросът ми е как ще се промъкнем и как ще излезем от тук госпожа Джонсън винаги проверява дали сме в стаите си вечерта"
-"Ще излезем в 20:35"
"Защо в 20:35 не може ли в 20:00 или в 20:30" попита Ема
-"Не. Госпожа Джонсън пие кафе в 20:30"
-"Е и? Нас какво ни интересува"
-"Ще сложа приспивателно в кафето ѝ"
-"Да го направим!"
ESTÁS LEYENDO
2 girls 1 mistake 1 death
TerrorРазказва се за две момичета от Лос Анджелис които са на екскурзия с класа във вила намираща се буквално по средата на нищото, но до тази прекрасна вила има изоставена психиатрия която те решават да изследват