The Spider Boy |J. JK + K. TH|

2

Отделиха се от прегръдката,Кук погледна хьонга си и кимна. Отпи голяма глътка от водата,която големият му бе донесъл преди броени минути и се загледа в пространството. Техьонг си бе тръгнал отдавна с извинението,че има работа,оставяйки двете момчета сами.
-Хайде да те приберем вкъщи-каза по-големия ставайки от пейката.
Кук кимна и заедно тръгнаха към колата на Джин.

***

Колата паркира пред домът на по-малкото момче.
-Благодаря,че ме докара хьонг-каза Кук и слезе от колата.
-Няма за какво да ми благодариш Кук и не забравяй какво си говорихме с теб-отговори Джин и потегли към домът си.
Кук с бавни крачки тръгна към входната врата. Къщата беше тиха,затова си помисли че майка му я няма. Събу обувките си и се отправи към стаята си, влезе в нея и се хвърли на леглото.
-Как ми липсваше-каза Кук лежейки върху мекия матрак,облечен в бял чаршаф.
Стана от удобното легло и застана пред гардероба. Извади сив анцуг и черна тениска,облече ги,взе телефона си и се запъти към кухнята. Влезе в малкото помещение,където го очакваше не особено приятна гледка,даже ужасяваща.

Майка му лежеше на земята в локва кръв. Чонгкук застина на място,не можеше да помръдне,камо ли на извърне поглед от ранената жена. Телефона се изплъзна от треперещите му ръце,срещайки се с дървения под.
-М-Мамо-едвам изрече чернокосия.
Изтича до тялото на майка си,падайки на колене.
-Мамо, какво се е случило?-запита момчето с надежда жената да му отговори-Мамо моля те кажи ми,че това е някаква шега! Моля те стани и кажи,че си се пошегувала с мен-вече плачеше младото момче.
Имаше само майка си. Баща му си бе тръгна и никога повече не ги потърси.

Чонгкук се изправи и бързо отиде на телефона си. Звънна на бърза помощ,а след това и на Джин.
-Какво има Кук?-попита момче от другата страна на линията.
-Х-Хьонг...-едвам говореше през сълзи чернокосия.
-Кук добре ли си? Нещо случило ли се е? Защо плачеш?-бомбандира го с въпроси по-големия.
-Х-Хьонг... Моля те ела-каза и избухна в неконтролируем плач-М-Мама не е добре хьонг-не можеше да се успокои.
-Успокой се,идвам по най-бързия начин. Чу ли Кук?-каза Джин.
Кук кимна въпреки,че знаеше че по-големия не може да го види и затвори телефона.

Върна се при тялото на майка си. Седна до нея и положи главата ѝ в скута си.
-Защо и ти мамо?-попита той докато галеше косите ѝ-Защо ми го причиняваш? Разбирам,че ти е трудно без татко и на мен ми е трудно-плачеше,не спираше да плаче.
Само тя му беше останала,тя беше неговата опора през тези години. Тя го отгледа,тя беше неговата майка,беше му и баща,тя не беше само неговото семейство,тя беше и негов приятел. Изслушваше го и му даваше съвети,беше до него когато имаше нужда,а точно сега той имаше нужда тя да го дари с една от онези топли прегръдки,изпълнени с любов и защита.