Яли Капкини

Пролог

За първи път от много време насам семейство Корхан беше щастливо. Орхан беше жив и всички му се радваха. Сейран гледаше отстрани и не можеше да повярва, че е в това семейство. Дори баща й беше истински щастлив с това семейство. Всичко се беше променило, всичко отиваше на добро, но тя не беше добре.

Погледа на Сейран спря на Ферит. Тя се усмихна. Беше безумно влюбена в него. Умираше за него. Искаше той да е добре. И той беше. Баща му се върна. Ферит отново намери щастието. Затова Сейран не можеше да му каже, че е болна и че ще умре. Но тя искаше да живее. Искаше да бъде с Ферит и с това семейство. Искаше да стане майка.

Щастието на семейството заглъхна, когато чуха шум зад себе си. Всички се обърнаха и видяха Сейран на земята. Беше припаднала. Ферит веднага се изправи от мястото си и се затича към жена си. Суна хвана ръката на Кая уплашено и замръзна на място, но след това и двамата се затичаха към Сейран. Всички се стекоха към безжизненото тяло на младата жена.

Сейран! - Ферит извика през сълзи, като падна до нея и сложи главата й на крата си. - Сейран! - всички бяха около Ферит и Сейран. - Отдръпнете се! Дайте й въздух! - извика той.

Ферит! - Суна извика - Тя не е добре! Нали искаше да знаеш какво крие от теб? Болна е! Сайран умира, Ферит! - Суна изплака и падна на колене до тях.

Света на Ферит сякаш свърши, когато чу тези думи. Погледна към Сейран. - Не, не, не. Това е лъжа. - започна да клати глава, докато сълзите се стичаха от очите му. - Сейран!! - извика и я прегърна силно. Не искаше да я пуска.

Всички гледаха уплашено. Всички обичаха Сейран, дори и Халис Корхан. Колкото и да беше строг с нея, той не даваше и косъм да падне от главата й, а сега разбра, че умира. Снаха му, която му бе поверена от Хатудж.