Love at first sight

1

Г.Т Джънгкук
Седях на обичайното място за мен, покривът на училището ми!
Стоях с цигара в ръка, чудейки се дали да изпуша още една цигара или да се върна в час по история! Май ще си остана тука, историята не ми е любим предмет! По едно време вратата се отваря и моите така ,,любими" фенки дойдоха да ми досаждат. Ами да водя се най-известното дете в нашето училище.

-Какво правите пак тук? Казах ви да не идвате!
-Джънгук моля теее, остави ни тук при тееб!
-Казах никой да не идва тук! Ако го повторя за трети път, няма да бъде добре за вас!-веднага станаха и си тръгнаха.

Взимам последната цигара от кутията и я слагам между пръстите си, веднага след като я запалих в устата си! Докато гледах гледката напред неусетно съм си изпушил цигарата. Станах и тръгнах към магазинчето до училище. Докато вървях видях един много луксозен Мерцедес, който спря точно пред магазинчето. Не му обърнах внимание и влязох да си взема две  кутии цигари. Докато излизах се блъснах в някого.

-Никой не си гледа в краката! Гледай следващия път къде стъпваш!-казах аз с много раздразнен тон.
-Айде да се поуспокоиш малко, кво ще кажеш и ти да си гледаш в краката!-след това просто го подминах и се върнах на покрива на училището.

Джимин влиза с гръм и трясък......

-Бързо ставай! Класният те вика в стаята по най-бързия начин!!
-Добре добре, ставам!-станах и пробрах цигарите си в джобовете. Часът още дори не беше почнал, защо ме вика толкова рано?
Щом влязохме в класната став Джимин седна до гаджето си Юнги, аз на моя си чин най-отзад сам.
Класния вече беше в стаята и щом започна да говори всички млъкнаха.

-Така деца, нека ви приветствам новия ви ученик!
-Нов ученик?-провикнах се защото не е възможно това да е вярно понеже няма други места свободни освен до мен! Искам да съм сам!!
-Да, Джънгук! Сега млъкни! Ким Техьонг, моля заповядай!- и кой да видя момчето с което се сблъсках пред магазина! Защо идва чак последния час?
-Техьонг, представи се на новия си клас!
-Казвам се Ким Техьонг както разбрахте и ако има друго може да ме попитате в междучасието!
-Благодаря Техьонг! Сега седни на последния чин до Джънгук!- погледие ни се срещнаха. Той гледа право в мен докато идва както и аз. Щом седна веднага ме погледна.

-Охо пак се срещаме!- казва ми той! Просто станах и тръгнах да излизам от стаята без да предупредя господина
-Джънгук, върни се веднага!- натиснах дръжката и излязох. Качих се на покрива и си запалих една цигара. Малко след мен дойде и този Техьонг, който щом го видях ми направи впечатление.

-Джънгук, защо така невъзпитано излезе от стаята? Много несериозно от твоя страна!- възможно най-нагло идва тук и ми говори.
-Я тихо! Ти направи същото!
-Не говорим за мен сега!- мале че ме дразни- Я дай една цигара!
-Няма може ли, няма нищо! За кво ти е?
-Как за кво ми е? Да пуша! За друго не става....

Дадох му една, запали я и започна отново да говори

-Въобще не гледаш къде вървиш!
-Аз ли?- попитах най-раздразнено
-Да ти!
-Аха, ама ти си този който ходи с Мерцедесчето наляво надясно правейки се на готин!
-Първо не е по мое желание, второ не се правя на никакъв!
-Все тая! Радвай се, че все още не съм те изгонил от тук!
-Че защо да ме гониш?
-Първо никой не идва тук освен мен и най-добрия му приятел с гаджето му защото е моето място, второ защото съм най-известния тук и предимно аз казвам какво да се прави след учители!
-Добре господин известен!!!

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Ето и първа глава от новата история!
Ще се опитвам да пиша повече от 500 думи за да стават по-дълги и по-интересни.....Съжалявам ако има грешки